Лоръл Хамилтън - Огнено жертвоприношение

Той кимна и допи чая си на един дъх.

— Срещал съм се с Офелия Райън веднъж. Симпатична жена — той завъртя пълната с лед чаша между големите си длани. Заговори, без да ме поглежда, фиксирал очи в чашата: — Познавам и още един подпалвач, доста млад, на двайсет и няколко. Започнал с подпалване на необитаеми къщи, като повечето пиромани. После преминал на сгради с хора вътре в тях, но те все успявали да избягат. Накрая подпалил цял жилищен блок, превърнал го в истински огнен капан. Възпламенил всички изходи. Жертвите били над шейсет човека, предимно жени и деца.

Маккинън вдигна очи към мен. Изглеждаше като обсебен от спомена.

— Никога не бях виждал толкова много обгорели трупове на едно място. По същия начин се опита да подпали и една административна сграда, но пропусна няколко изхода. Двайсет и трима загинали.

— Как го хванахте?

— Започна да пише до вестниците и телевизиите. Искаше да стане известен. Подпали няколко ченгета, преди да го пипнем. Бяхме се оборудвали с онези, грамадните сребристи костюми, дето ги обличат при пожар на нефтена сонда. Не можа да ги възпламени. Заведохме го в полицейския участък и това ни беше грешката. Подпали го.

— Че къде другаде да го заведете? — попитах.

Той повдигна широките си рамене.

— Не знам, някъде. Все още не бях съблякъл костюма. Хванах го и му казах, че ще изгорим заедно, ако не загаси пожара. Той се изсмя и се самозапали. — Маккинън внимателно постави чашата си в края на бюрото.

— Пламъците бяха синкави, почти като при горене на бензин, но по-бледи. Той остана невредим, обаче костюмът ми се запали. Проклетата дреха би трябвало да издържа до 6000 градуса, а взе да се топи. Човешката кожа гори при 120 градуса, но не знам защо се разтопи само костюмът. Наложи се да го сваля пред ухилената физиономия на подпалвача. Той излезе през вратата, като смяташе, че никой няма да прояви глупостта да тръгне да го гони.

Мълчах си. Оставих го да говори.

— Нападнах го в коридора и го блъснах няколко пъти в стената. Чудно нещо, кожата ми не се възпламеняваше на местата, които се допираха в него. Сякаш огънят прескачаше това място и започваше над китките ми, така че дланите оставаха незасегнати.

Кимнах.

— Съществува теория, че аурата на пирокинетиците ги предпазва от изгаряне. Ръцете ви са били твърде близо до неговата аура, до собствената му защита.

Той се вторачи в мен.

— Може би тъкмо така е станало. Удрях го в стената отново и отново. Той крещеше: „Ще те изгоря! Ще те изгоря жив!“ После пламъкът пожълтя, стана съвсем обикновен и започна да гори. Оставих го да се запали и се втурнах за пожарогасителя. Не можахме да загасим огъня по тялото му. Пожарогасителите гасяха стените и всичко друго, но не и него. Сякаш огънят изпълзяваше от самите му вътрешности. Потушавахме пламъците, но те пак избухваха, още по-силни. Накрая той целият се превърна в огън.

Погледът на Маккинън бе отнесен и изпълнен с ужас, сякаш се бе пренесъл там.

— Той не умираше, госпожице Блейк, както би трябвало. Крещя много дълго, а ние не можехме да направим нищо. Абсолютно нищичко — гласът му постепенно заглъхна. Той просто си седеше и гледаше в нищото.

Почаках. После повторих въпроса си:

— Защо дойдохте, капитане?

Той премигна и потрепери, сякаш се стресна.

— Струва ми се, че си имаме работа с още един подпалвач, госпожице Блейк. Долф каза, че ако някой може да помогне да предотвратим загубата на човешки живот, това сте вие.

— Строго погледнато, екстрасензорните способности не са свръхестествени. Това е просто талант, като мятането на топката в бейзбола.

Той поклати глава.

— Онова, което тогава видях да умира на пода в полицейския участък, не беше човек. Не би могло да е човек. Долф каза, че вие сте експерт по чудовищата. Помогнете ми да заловя това чудовище, преди да е започнало да убива.

— Все още не е убил никого? Нанесъл е само имуществени щети, така ли?

Той кимна.

— Възможно е да загубя работата си заради срещата с вас. Трябваше да подам рапорт и да получа разрешение от началниците. Засега сме изгубили само няколко сгради. Искам нещата да си останат така.

Бавно вдишах и издишах.

— Ще се радвам да помогна, капитане, но, честно казано, не виждам какво бих могла да направя.

Той извади дебела папка и ми я подаде.

— Ето всичко, с което разполагаме. Прегледайте го и ми се обадете довечера.

Взех папката и я поставих в средата на бюрото.

— Телефонният ми номер е в папката. Обадете ми се. Може би не се касае за подпалвач, а за нещо друго. Но каквото и да е, госпожице Блейк, е способно да се къпе в пламъци и да не изгори. Преминава през сгради и разпръсква огън, сякаш ръси вода. Уж в сградите няма нищо лесно възпламенимо, госпожице Блейк, а избухват в пламъци, сякаш са напоени със запалителна течност. При тестовете в лабораторията се оказва, че дървеният материал е чист. Сякаш извършителят може да заставя огъня да прави неща, които по физичните закони са невъзможни.