Лоръл Хамилтън - Огнено жертвоприношение

— Той какво общо има със случая?

— Той беше член на Съвета.

Досмеша ме.

— Не може да бъде. Той беше стар, по-стар от грехопадението, но не беше силен.

— Аз ти казах, че се съгласи да постави предел на своята сила, ma petite . Отначало не знаех що за същество е, но той беше член на Съвета, известен като Земетръсеца.

— Моля?

— Можеше със собствени сили да предизвиква земетресение.

— Не е възможно!

— Възможно е, ma petite . Той се съгласи да не превръща града в руини, защото това щеше да бъде сметнато за обикновено земетресение. Искаше вината за кръвопролитието да падне върху вампирите. Спомняш ли си, че той искаше вампирите отново да бъдат поставени извън закона? Земетресението нямаше да му помогне в това начинание, за разлика от кървавата баня. Никой не вярва, включително и ти, че един обикновен вампир може да предизвика земетресение.

— Така е, по дяволите! — Погледнах го в очите. — Сериозно ли говориш?

— Напълно сериозно, ma petite .

Всичко това ми дойде твърде много, за да съм в състояние да го възприема незабавно. Когато те налегнат съмнения, обърни им гръб и недей да се учудваш.

— Значи сме премахнали член на Съвета. И какво?

Той поклати глава.

— Ти изобщо не се боиш, ma petite . Разбираш ли каква опасност застрашава всички нас?

— Не, и какво разбираш под „всички нас“? Кой друг е в опасност, освен ние с теб?

— Всеки от нашите — отвърна той.

— Какво значи „всеки“?

— Всички мои вампири, всеки, когото Съветът счита за наш.

— Лари? — попитах аз.

— Може би — въздъхна той.

— Да му се обадя ли? Да го предупредя? Колко е голяма тази опасност?

— Не знам точно. Все още не е имало случай някой да убие член на Съвета и да не заеме мястото му.

— Аз го убих, не ти.

— Ти си мой човешки слуга. Съветът смята всичките ти действия за продължение на моите.

— Тоест убитите от мен са убити от теб? — взрях се в него аз. — Аз не бях твой слуга, когато убих Оливър.

— На никого не бих разкрил тази наша малка тайна.

— Защо?

— Мен може би няма да ме убият, ma petite , но ловец на вампири, убил член на Съвета, ще бъде ликвидиран. Без съд и присъда, без колебания.

— Дори ако сега съм твой човешки слуга?

— Това може да те спаси. Един от най-строгите ни закони е да не ликвидираме чуждия слуга.

— И те не могат да ме убият, защото съм твой слуга.

— Но могат да те наранят, ma petite . Така да те наранят, че да пожелаеш смъртта.

— Имаш предвид да ме измъчват?

— Не в обичайния смисъл на думата. Но те са много умели в откриването на онова нещо, от което най-силно се боиш, и в задействането му против теб. Те ще използват против теб желанията ти, ще изкривят всичко, което си, така че да придобиеш нужната им форма.

— Срещала съм вампири-господари, които умеят да чувстват желанията на сърцето ти и да ги използват против самия теб.

— Всичко, което си виждала да правим преди, е като далечен сън, ma petite . Съветът е действителността. Той е кошмарът, който ни е обсебил напълно, онова, от което дори ние се боим.

— Ивет и Балтазар не ми се видяха особено страшни.

Той ме погледна и лицето му беше съвсем безизразно. Това бе маска — гладка, вежлива, дискретна.

— Ако не са те изплашили, ma petite , то е само защото не ги познаваш. Ивет сервилничи пред Съвета, защото той е достатъчно силен да й осигурява непрекъснат поток от жертви.

— Жертви? Имаш предвид човешки жертви?

— Може да бъдат и човешки. Но дори вампирите смятат, че Ивет е извратена.

Не бях сигурна, че искам да знам, но…

— Извратена в какъв смисъл?

Той въздъхна и сведе поглед към ръцете си. Те лежаха на покривката, съвсем неподвижно. Като че ли той се отдръпваше от мен. Виждах как стените щракват по местата си. Той отново се превръщаше в себе си, в Жан-Клод, Господаря на града. Настъпването на промяната беше шокиращо за мен. Тя беше толкова плавна, че чак сега разбрах — той е друг, когато е с мен. Не знам дали беше повече себе си, или повече такъв, какъвто исках да го виждам, но беше по-отпуснат, не толкова предпазлив. И беше много потискащо да наблюдавам как си слага маската, която носеше пред публика.

— Ивет обича мъртъвци.

— Но тя е вампир — смръщих чело. — Не намирам нищо странно.

Той ме погледна втренчено и съвсем не дружелюбно.

— Сега няма да обсъждам това с теб, ma petite . Ти споделяш леглото ми. Ако бях зомби, не би ме докоснала.

— Така е — минаха няколко секунди, докато схвана какво ми беше рекъл току-що. — Искаш да кажеш, че Ивет обича да прави секс със зомбита, с разлагащи се трупове?