Лоръл Хамилтън - Огнено жертвоприношение

— Покъртително — рече тя и се намръщи.

— Благодаря — казах аз.

Балтазар я заобиколи и се отпусна на едно коляно пред мен. Постави ръка на облегалката на стола ми. После се наведе към мен. Щом Ивет не бе господар на вампири, значи той не й беше слуга. Само вампир-господар може да превърне някого в свой слуга. Значи Балтазар принадлежеше другиму. На някого, когото аз все още не познавах. Защо ли имах чувството, че ми предстои съвсем скоро да се запозная с него?

— Моят господар е член на Съвета — каза Балтазар. — Нямаш представа каква огромна мощ притежава!

— Защо не ме попиташ дали това ме интересува?

Лицето му пламна от гняв, очите му потъмняха и той още по-здраво стисна облегалката на стола ми. Постави ръка върху крака ми, малко над коляното и започна да стиска с пръсти. Достатъчно дълго време си бях имала работа с чудовища, за да зная какво усещане предизвиква свръхестествената сила. Пръстите му се впиха в плътта ми и аз знаех, че може да продължи да стиска, докато не се скъсат мускулите, а костите не изскочат изпод кожата.

Хванах копринената му вратовръзка, придърпах го към себе си и опрях в гърдите му дулото на файърстара.

На лицето му, на няколко сантиметра от моето, се изписа изненада.

— Хайде да се обзаложим, че ще пробия дупка в гърдите ти, преди да успееш да ми счупиш крака.

— Няма да посмееш.

— И защо? — попитах.

През очите му премина сянката на страха.

— Аз съм слуга на член на Съвета.

— Това няма да ти помогне — казах аз. — Пробвай друго.

— Не разбирам — сви вежди той.

— Посочи й по-сериозна причина да не те убие — намеси се Жан-Клод.

— Ако ме застреляш пред свидетели, ще попаднеш в затвора.

— Това е вече друго — въздъхнах аз и го притеглих толкова плътно до себе си, че лицата ни почти се докоснаха. — Бавно махни ръката си от коляното ми и няма да натисна спусъка. В противен случай ще поема риска да си имам работа с полицията.

Той се вторачи в мен с широко отворени очи.

— Наистина би постъпила така — каза Жан-Клод.

— Не блъфирам, Балтазар. Запомни го и може би няма да ми се наложи да те убия.

Той разтвори пръсти и бавно се отдръпна от мен. Аз пуснах вратовръзката му и тя се изплъзна от ръката ми като риба. Облегнах се назад на стола си, като задържах пистолета си под покривката. И двамата бяхме образец за благоразумие.

Така или иначе, сервитьорът дойде и попита:

— Проблеми ли има?

— Никакви — отвърнах аз.

— Донесете ни сметката, моля — каза Жан-Клод.

— Веднага — рече сервитьорът, като малко нервно наблюдаваше как Балтазар става от пода и се опитва да приглади набръчкания си панталон, ала ленът си е лен, не е подходящ за коленопреклонна поза.

— Спечели първия рунд, Жан-Клод — каза Ивет. — Внимавай победата ти да не се окаже пирова.

Двамата с Балтазар излязоха, без дори да седнат в заведението. Вероятно не са били гладни.

— Какво става? — попитах аз.

Жан-Клод си седна на мястото.

— Днес Ивет представлява Съвета. Балтазар е слуга на един от най-силните членове.

— Защо дойдоха?

— Според мен заради господин Оливър.

Господин Оливър беше най-старият вампир, когото съм виждала и за когото съм чувала през живота си. Беше на един милион години, без майтап, точно на един милион плюс-минус няколко. За онези, които разбират от праистория, уточнявам: да, той действително не е хомо сапиенс. Бе хомо еректус и можеше да излиза денем, макар и да не съм го виждала да се появява под преките слънчеви лъчи. Този е единственият вампир, който ме заблуди за няколко минути, че е човек. Иронията в случая е, че той изобщо не е човек. Съставил бе план да отстрани Жан-Клод, да подчини всички местни вампири и да ги принуди да изколят хората. Оливър считаше, че подобна касапница ще принуди властите отново да обявят вампирите извън закона. Според него вампирите, имайки законни права, ще се разпространят твърде бързо и ще подчинят човешката раса. В известен смисъл бях съгласна с него.

Планът му можеше и да сполучи, ако не го бях убила. Как успях — това е дълга история, която за мен приключи с кома. Една седмица бях в безсъзнание, толкова близо до смъртта, че лекарите не можаха да разберат как оцелях. На тях въобще не им беше ясна причината за комата, а никой не искаше да слуша обяснения за вампирски знаци и за вампири хомо еректус.

Вторачих се в Жан-Клод.

— Онзи побъркан кучи син, който се опита да те премахне миналата година, в деня на Вси светии?

— Oui.