Лоръл Хамилтън - Огнено жертвоприношение

Той ми помогна да стана и когато се оказа, че краката не ме държат, без усилие ме вдигна на ръце. Просто стоеше и ме държеше, сякаш очакваше да възразя.

Обхванах с ръце врата му и казах:

— Хайде, просто го направи.

Той се усмихна и усмивката му беше прекрасна.

— Отдавна ми се искаше да го направя.

Имаше ли романтика в това, че най-сетне се намерих, носена на ръце от него? О, да. Но когато Джейсън успя да се надигне от пода, видях петно отпред на кожения му панталон и романтиката мигом се изпари.

Падма и Ричард стояха и се измерваха с поглед от разстояние. Всеки излъчваше силата си като примамка, всеки искаше да види кой пръв ще захапе. Силата на Ричард се усещаше както обикновено — електрическа топлина. Но и силата на Падма беше почти същата. Енергията на нито един от познатите ми вампири не бе толкова топла, жива, липсва ми по-точна дума. В нея нямаше електрически искри, както у Ричард, но имаше жар.

Мощта им изпълни залата, сякаш самият въздух беше зареден с енергия. Тя бе навсякъде и никъде. Силата на Ричард ме жилна и аз тихо простенах. Същото се случи и с Жан-Клод. Силата на Падма лумна като пламък по кожата ми. Съчетанието от тези енергии беше почти болезнено.

Рафаел дойде при нас. Жан-Клод все още ме държеше на ръце, което показва колко кофти се чувствах. Господарят на плъховете беше със съвсем обикновен тъмносин костюм, бяла риза и леко разхлабена вратовръзка. Черните му обувки бяха лъснати до блясък. В такъв вид можеше да се отиде къде ли не — и на делова среща, и на погребение. Да, костюмът беше от онези, които се обличат само на сватба или на помен.

— Те изглеждат равни по мощ, но не е така — рече той. Говореше тихо, сякаш се обръщаше само към нас, но ние бяхме достатъчно близо до Ричард, за да го чуе и той. — Точно така си игра и с мен, а после ме размаза.

— Не те размаза — казах аз. — Ти победи.

— Само защото ти ме спаси.

— Не — рекох аз. — Ти не им даде плъхолаците. Значи ти победи.

Докоснах рамото на Жан-Клод и той ме свали на пода. Оказа се, че мога да стоя на краката си. Ура!

— Много съм впечатлен, Улфрик — каза Падма. — Но хайде да видим какво друго можеш. Благодаря ти, Рафаел, че развали изненадата ми. Все някога ще ти върна услугата.

Ръкавиците бяха хвърлени, както се казва. Силата на Падма изтрещя като гръмотевица през залата. Аз се олюлях и не паднах само защото Жан-Клод успя да ме хване.

Ричард извика и падна на колене. До нас достигнаха само отломъци от силата на Падма. Главният му удар се беше стоварил върху Ричард. Очаквах да постъпи с Ричард така, както бе постъпил с мен. Но той имаше други планове.

— Преобрази се заради мен, Ричард. Обичам храната ми да е покрита с козина.

Ричард поклати глава.

— Никога — рече той сподавено, сякаш му беше трудно да говори.

— Никога е много време. Не ми се чака толкова — каза Падма.

Чувствах силата му като рой насекоми, пълзящи по кожата ми — дребни мравки с крачка като нажежени ръжени, които се забиваха в мен. Тъкмо така беше постъпил и с леопарда Елизабет, когато я наказваше.

Но за разлика от нея Ричард не се загърчи на пода.

— Не — отсече той и успя да стане и да направи, олюлявайки се, една крачка към вампира.

Горенето се усили, парещите ужилвания зачестиха и се сляха в пламнало платно. Простенах, но Ричард стоеше на краката си и направи още една колеблива крачка.

Енергийният поток секна толкова внезапно, че от прекратяването на болката Ричард падна на колене почти в краката на Падма. В настъпилата тишина се чуваше шумното му дишане.

— Болката няма да те доведе при мен — каза Падма. — Да спрем с игрите, а, Улфрик? Да се нахраня ли сега?

— Само че по-бързо — отвърна Ричард.

Падма се усмихна и усмивката му не ми хареса. Сякаш всичко при него беше под контрол, всичко вървеше по план.

Той застана зад Ричард и грациозно се отпусна на колене. Погали с ръка шията му и обърна главата му настрана, за да впие зъбите си хубаво и чисто. С едната си ръка той обхвана гръдта на Ричард и го притисна към тялото си, а с другата държеше главата му. Падма се наведе и му прошепна нещо в ухото. Тялото на Ричард се разтресе от спазъм. Той се опита да се освободи от Падма, но вампирът беше удивително бърз. Той провря и двете си ръце под мишниците на Ричард и стисна с пръсти шията му. Класическа хватка „Нелсън“. Ричард се съпротивляваше, но накрая се озова на пода, а вампирът — върху него. Ако това бе състезание по борба, Ричард вече щеше да е туширан и победен. Но тук нямаше рефер, който да извика „край“.