Лоръл Хамилтън - Огнено жертвоприношение

Ивет ми повярва. Тя се наведе напред и кръвта от порязването покапа по русата коса на Джейсън.

— Както искаш, мръснице, но да знаеш, че ще бъда безпощадна. Заради това — тя обърна към мен бузата си и посочи драскотината — той ще страда.

— Нищо ново — казах аз и свих рамене.

Тя се намръщи, явно не очакваше този отговор. Аз обхванах с длани лицето на Джейсън и го заставих да ме погледне в очите. Освен страх, в тях сега имаше недоумение, защото Джейсън, и не само той, дори не си беше помислял, че мога да направя нещо подобно на онова, което току-що се беше случило с Ивет. И то пред очите на негодниците.

Ивет се намести и се притисна към Джейсън с цялото си тяло. Той се размърда. Само тънкият слой кожа на неговия панталон и парче коприна ме отделяха от Джейсън. Тялото ми се отзова. Мой ред беше да затворя очи.

Може би беше просто естествена реакция, но аз внезапно се потопих в мириса на кожа, в познатата топлина и близостта на тялото му. Мунинът беше дошъл на топла, надигаща се вълна.

Вдигнах лице и го целунах. Когато устните ни се докоснаха, между нас потече енергия. Тази връзка беше друга, по-добра, отколкото с Натаниел, и аз знаех защо. Натаниел не беше от глутницата.

Отначало Джейсън не отвърна на целувката. После езикът му потъна в устата ми, в топлата сила, и тази сила започна да нараства, да обгръща като горещ ветрец телата ни. Тя потече към Ивет и я накара да закрещи. Вампирката впи зъби в шията на Джейсън. Той простена в устата ми, тялото му се напрегна още по-силно, но болката се разтвори в топлия поток и нарастващата с всяка секунда сила просто я отми.

Имах чувството, че устата на Ивет е сифон, който всмуква нашата сила. Вкарах сила в нея и тя се отмести с търкаляне от нас, опиянена не само от кръвта.

Освободен от тялото на Ивет, Джейсън започна да се трие в мен и да ме целува, сякаш бе проникнал в мен. Аз отвърнах на целувката. Сама бях повикала мунина на Рейна и сега не знаех как да го отпратя.

Почувствах реакцията на тялото му, когато той свърши, и това беше достатъчно, за да си възвърна самоконтрола. Какъв приятен и неловък момент да поемеш отново кормилото.

Джейсън рухна върху мен, дишайки тежко, но вече не от страх. Аз извърнах лице, за да не посрещна погледа на никого от събралите се около нас. Ивет лежеше на хълбок близо до нас, свита на кълбо, а по брадичката й се стичаше струйка кръв. Тя излизваше кръвта почти неохотно, сякаш дори това незначително усилие беше твърде голямо за нея.

— Je reve de toi — рече ми тя на френски. Вече бях чувала тези думи от Жан-Клод. Каза, че си мечтае за мен.

— Защо в такива моменти французите винаги знаят какво да кажат? — чух аз собствения си глас.

Жан-Клод коленичи близо до нас.

— Това е заложено генетично, ma petite .

— А! — казах аз. Трудно ми беше да го погледна в очите, докато Джейсън все още лежеше върху мен.

— Джейсън — повиках го аз и го потупах по голото рамо. Той не отговори, а просто се претъркулна от мен на пода и се намери съвсем близо до Ивет, и, за мое учудване, остана да лежи до нея.

Изведнъж осъзнах, че полата ми все още е събрана на талията. Докато я оправях, Жан-Клод ми помогна да седна.

Ричард също клекна до нас. Очаквах да направи язвителна забележка. Той определено бе имал доста поводи за това. Изненадах се, като го чух да казва само:

— Рейна я няма, но не е забравена.

— Стига шеги — рекох аз.

— Прощавай, Анита. Когато ти ми разказа за това, не съобразих, че то е почти пълно сливане. Сега разбирам защо се боиш. Можеш да сториш, каквото намериш за нужно, за да не се повтаря повече. Твърде ядосан ти бях и не повярвах, че всичко е толкова сериозно — лицето му изразяваше болка и смущение. — Съжалявам.

— Ако се постараеш да не се случи пак, извиненията се приемат.

Падма внезапно се възправи над нас.

— Следващият танц е запазен за мене и тебе, Улфрик. След представлението, изнесено пред нас от твоята лупа, аз горя от нетърпение да те пробвам на вкус.

Ричард погледна първо мен, после Джейсън и Ивет, които все така лежаха на пода, сякаш всяко движение беше непосилно за тях.

— Не мисля, че съм чак толкова вкусен.

— Подценяваш се, вълчо — рече Падма.

Той подаде ръка на Ричард, но Ричард стана сам. Двамата бяха с почти еднакъв ръст. Те се гледаха в очите и аз усещах, че между тях вече протича енергия, че се проверяват един друг.

Аз се прислоних към гърдите на Жан-Клод и затворих очи.

— Изведи ме оттук, преди да са започнали. Няма да издържа, ако пак се окажа близо до такава сила.