Лоръл Хамилтън - Огнено жертвоприношение

— Джейсън ми разказа всичко — отвърна Ричард.

— Едно е да ти го разправят, съвсем друго е да го видиш с очите си, Ричард.

Джейсън беше скрил лице на коленете си и тихо говореше нещо. Наложи се да клекна до него, за да го чуя.

— Съжалявам, съжалявам, съжалявам — повтаряше той отново и отново.

Аз докоснах ръката му и той се развика, зяпна и се опули.

— Всичко е наред, Джейсън. Всичко е наред.

Ричард беше прав. Джейсън нямаше да се справи.

— Прав си, Ричард — кимнах аз.

— Не — възрази Падма. — Не, Господарят на вълците е мой! Няма да го деля с никого.

— Няма да се съглася, ако не е върколак — рече Ивет.

Джамил стана.

— Не, Джамил — спря го Ричард. — Защитата на Джейсън е моя работа, не твоя.

— А моята е да защитавам теб, Улфрик.

Ричард поклати глава и започна да развързва черната си папийонка. Той разкопча горните копчета на нагръдника си и оголи силния си красив врат.

— Не — каза Ивет, тропна с крак и опря ръце на хълбоците си. — Той не се страхува. Искам някой, който се страхува.

Помислих си, че той ще се страхува, и то много, но си замълчах. Забележете, че не скочих и не предложих себе си вместо Джейсън. Вече бях гледала това шоу и не исках да играя главна роля в него.

— Имам свои планове за Улфрика — рече Падма.

Странника зацъка с език, сякаш бяха капризни деца.

— Сделката е добра, Ивет. Самият Улфрик вместо някои от низшите вълци.

— Искам да изпитам не силата на кръвта, а силата на ужаса!

— Твърде щедро предложение от някой, който не е член на Съвета — вметна Падма.

— Винаги ли така се дърлят? — попитах аз.

— Oui — отвърна Жан-Клод.

Почти вечен живот, страховита сила и… такава дребнавост. Колко разочароващо. Колко банално. Докоснах лицето на Джейсън, за да се обърне към мен. Той почти се задъхваше. Хванах ръцете му; бяха студени.

— Джейсън, ако тя не започне да се разлага върху теб, можеш ли да й дадеш да се напие с кръв от теб?

Той два пъти преглътна слюнката си, преди да отвърне:

— Не знам.

Честен отговор. Той беше изплашен до смърт.

— Аз ще бъда с теб.

Тогава той ме погледна, мен, а не кошмарите, които се мержелееха пред очите му.

— На нея това няма да й хареса.

— Майната й. Или ще се съгласи, или ще откаже.

На устните му се мярна призрачна усмивка. Той стисна ръцете ми и леко кимна.

Погледнах към седналия близо до нас Жан-Клод.

— Не ни помагаш много.

— И аз вече съм гледал това шоу, ma petite .

Той повтори мислите ми толкова точно, че се запитах мои ли са, или негови. Но думите му означаваха, че се бои. Не би се предложил на Ивет само за да избави Джейсън.

Станах и помогнах на Джейсън да се изправи на крака. Той се вкопчи в ръката ми като дете през първия си ден в детската градина, което се бои, че майка му ей сега ще си тръгне и ще го остави само с група побойници.

— Ако ми дадеш честна дума, че няма да се разлагаш върху него, можеш да пиеш от кръвта му.

— Не — рече Ивет. — Не, така няма да изпитам никакво удоволствие.

— Решавай — казах аз. — Можеш да получиш Ричард, ако Падма ти разреши, но той няма да се бои. Можеш да гниеш върху него, колкото искаш, но няма да получиш ужасения Джейсън — преместих се малко, за да може тя да го разгледа добре.

Джейсън потрепери, но остана на мястото си, при все че не искаше или не можеше да я погледне в очите. Той гледаше мен. Струва ми се, че всъщност беше свел поглед към роклята ми, но аз за първи път не му казах да престане. Сега той трябваше да се поразсее и тъй като го познавах, не бях изненадана какво му се иска.

Ивет облиза устните си и след малко кимна. Поведох Джейсън към нея. И той беше облечен като за стриптийз. Коженият му панталон бе син като очите му, но малко по-тъмен, изглеждаше като нарисуван и крачолите му бяха напъхани в ботуши с подобен цвят. Той беше без риза, само по жилетка, също тъмносиня, пристегната с три кожени каишки.

Когато влязохме в кръга, Джейсън се спъна. Ивет се прокрадна към него и той се дръпна назад. Само ръката ми го удържаше да не побегне.

— Спокойно, Джейсън, спокойно.

Той продължи да поклаща глава и да се дърпа, за да се изтръгне от ръката ми, но не много силно.

— Това е вече прекалено — каза Ричард. — Той е мой вълк. Няма да стоя и да гледам как го измъчват.

Погледнах Ричард гордо и надменно:

— Той е и мой вълк — бавно пуснах ръката на Джейсън и обхванах с длани страните му. — Ако това е прекалено, кажи, и ще измислим нещо друго.

Той се вкопчи в китките ми и аз видях, че се опитва да се овладее. Трудно възвърнатото самообладание засвети в очите, озари лицето му.