Лоръл Хамилтън - Огнено жертвоприношение

Целувах бузата му, спусках се все по-надолу, без да отделям устни от белезите, без да докосвам чистата кожа, както по-рано се бях старала да не докосвам изранената. Колкото и да е странно, кожата на шията му беше цяла, непокътната и хубава. Целунах вдлъбнатината над ключицата, където имаше бяла изпъкнала ивица от белези. Ръцете му поотслабиха хватката, но не ме пуснаха. Аз се освободих, като се смъкнах надолу по тялото му, покривайки го с нежни целувки.

Прокарах език по белезите на талията му, там, където беше коланът на панталона. Ашър затрепери. Прехвърлих се на оголената кожа на хълбока му и продължих да се спускам надолу. Белезите стигаха до средата на бедрото и аз спрях дотам. Станах и той ме погледна изплашено, сякаш почти се боеше от онова, което щях да направя.

Наложи ми се пак да застана на пръсти, за да достигна с ръка до плитката му. Изотзад щеше да е по-лесно, но Ашър би го възприел като отблъскване. Не можех да откъсна очи от белезите, макар че по никакъв начин не бях заета с тях. Разпуснах сплетената му на плитка коса, разделих къдриците, после се наложи да се наведа към него за по-голяма стабилност, докато разчесвах с пръсти златистите нишки. Има нещо много лично в докосването на косата в определени ситуации. Не бързах, наслаждавах се на усещането от допира до меката коса, на необикновения й цвят, на тежестта й между пръстите ми. Когато тя накрая се разпръсна на вълни по раменете му, аз се отпуснах на петите си. Прасците ми се бяха схванали от дългото стоене на пръсти.

Опитах се да изразя с поглед онова, което виждам — че той е приказно красив.

Ашър ме целуна по челото, леко и нежно, притисна ме до себе си за миг и после отстъпи крачка назад.

— Не мога да те пленя с поглед. Без това и без вихъра на страстта само ще ти причиня болка. Мога да се храня от всекиго, но онова, което видях в очите ти, никой друг не би могъл да ми го даде.

Той се обърна към Жан-Клод. Двамата дълго и настойчиво се гледаха, после Ашър излезе от кръга и аз се върнах при Жан-Клод. Седнах до него с подгънати под себе си крака, след като пригладих полата си. Той ме прегърна и целуна по челото, както Ашър беше постъпил току-що. Запитах се дали не иска да усети вкуса от устните на Ашър върху кожата ми, но тази мисъл не ме обезпокои много. Може би трябваше да попитам, но се въздържах. Не бях сигурна, че искам да знам.

Странника се изправи на крака сякаш чрез магия, просто внезапно се оказа, че стои прав.

— Не мисля, че бихме се изненадали повече, ако Анита беше довела тук дракон. Тя укроти нашия Ашър и не заплати за това с кръв — той се прокрадна към средата на кръга. — Но Ивет не би се наситила толкова лесно — Странника й се усмихна и тя стана. — Нали, скъпа моя?

Тя премина покрай Джейсън и го погали по косата. Той се дръпна така, сякаш го беше ужилила. Стана й много забавно и все още смеейки се, тя се обърна толкова рязко, че полите й изшумоляха, а после театрално протегна ръце към него.

— Ела при мен, Джейсън.

Той се сви на малко кълбо от ръце, лакти и колене и само поклати глава.

— Ти си моят избор, моят специален избор — каза Ивет. — Не си достатъчно силен да ми откажеш.

Мярна ми се ужасна мисъл. Бях готова да се обзаложа, че Жан-Клод не е упоменал сред забраните и гниенето върху живи хора. А Джейсън вероятно все още не се беше възстановил от прегръдката на друг гниещ труп. Наведох се към Жан-Клод и попитах:

— Ти се договори за възбрана на мъченията, на преките мъчения, нали?

— Разбира се — отвърна той.

Аз станах.

— Можеш да се напиеш с кръвта му, но нямаш право да се разлагаш върху него.

Тя възви към мен ледения си поглед.

— Никой не ти да е давал думата.

— Жан-Клод се е договорил, че няма да има мъчения. Ако се разлагаш върху него, докато му пиеш кръвта, ти определено ще го измъчваш. Знаеш това и тъкмо по тази причина го искаш.

— Искам да получа малкото върколашка кръв, която ми се полага, и то по начин, който на мен ми харесва.

— Можеш да се напиеш от мен — каза Ричард.

— Не знаеш какво предлагаш, Ричард — предупреди го тя.

— Знам, че Джейсън е под моя защита и че няма да понесе това. — Той също стана, неотразим в новия си фрак.

— Джейсън разказвал ли ти е какво му се случи в Брансън? — попитах аз.

Джейсън бе заставен насила да участва в любовна сцена с две вампирки и в разгара й те започнаха да се разлагат. Превърнаха се в отдавна умрели трупове, а той все така лежеше гол между тях. Сега това беше станало ужасен кошмар, почти фобия за него. Аз бях очевидка и мъртвите ръце ме докоснаха, когато се завтекох да го спасявам. Затова не можех да го виня, че е изплашен до смърт.