Лоръл Хамилтън - Огнено жертвоприношение

— Може би, но сега той като че ли е на страната на Ричард. Искрено се учуди, че не го убиха на място. Ричард е спечелил неговата вярност.

— Не знаех, че изобщо я има у Джамил.

— Никой не знаеше. Силви се би за мястото на Гери — да е втора в командването — и победи.

— Уби ли противника си?

— Не, колкото и да е странно.

— Добре, значи Силви разкъсва глутницата. Тя е втора в йерархията. Чудесно, и какво от това?

— Мисля, че тя иска да бъде Улфрик, Анита. Стреми се към мястото на Ричард.

Вторачих се в него.

— Ървинг, има само един начин да станеш Улфрик.

— Да убиеш досегашния господар — каза той. — Да, мисля, че Силви го знае.

— Не съм я виждала как се бие, но знам как се бие Ричард. Той е с петдесет килограма по-тежък от нея, петдесет килограма мускули, и е добър. Тя не може да го победи в честна схватка, нали?

— Ричард е като ранен, Анита. Сякаш му е изтръгнато сърцето. Ако тя го предизвика на двубой в момента и наистина си го постави за цел, може да го победи.

— Какво имаш предвид? Че е изпаднал в депресия ли? — попитах.

— Не просто е депресиран. Нали знаеш колко ненавижда това, че е чудовище. Преди Маркус не бе убивал никога. Не може да си го прости.

— Откъде знаеш всичко това?

— Слушам. Репортерите умеят да слушат.

Спогледахме се.

— Разкажи ми и останалото.

Ървинг сведе поглед, после ме погледна.

— Той не каза почти нищо за теб. Единствено, че не си могла да го приемеш такъв, какъвто е. Дори ти, екзекуторката, си изпаднала в ужас.

Беше мой ред да сведа поглед.

— Аз не исках да бъде така.

— Ние не сме господари на чувствата си — каза Ървинг.

Посрещнах погледа му.

— Бих искала да е обратното.

— Вярвам ти.

— Не желая смъртта на Ричард.

— Никой от нас не я желае. Страшно ми става, като си помисля какво би направила Силви, ако няма кой да й попречи — той се приближи към второто легло. — Първата й заповед ще бъде да се изтребят всички леопардлаци. Ние ще ги изколим.

Бавно си поех въздух, после бавно издишах.

— Ървинг, не мога да забравя какво видях. Видях Ричард да яде Маркус — закрачих из малката стая, като клатех глава. — С какво мога да помогна?

— Обърни се към глутницата и поискай да те признаят за лупа. Накарай няколко от членовете да дойдат тук и да охраняват тези двамата, въпреки преките заповеди на Силви. Но тогава ще ти се наложи да им гарантираш, че ще ги защитаваш, да им обещаеш, че тя няма да ги докосне, защото ти няма да го позволиш.

— Ако постъпя така и на Силви не й хареса, ще трябва да я убия. Все едно да наглася убийството й. Не е ли твърде прозрачен подобен замисъл?

Той поклати глава.

— Аз те моля да станеш наша лупа. Да бъдеш лупа на Ричард. Да покажеш на Силви, че ако продължи да ни притиска, ти ще я убиеш. Ако не го направи Ричард.

— Глупости! — възкликнах аз.

— Извинявай, Анита. Не бих се месил, обаче…

— Трябваше да зная — рекох аз и го прегърнах, а той застина от почуда, после също ме прегърна.

— Това защо е?

— За всичко, което ми каза. Знам, че на Ричард няма да му хареса.

Усмивката изчезна от лицето на Ървинг.

— Откакто взе властта в свои ръце, Ричард наказа двама от членовете на глутницата. Те сериозно оспориха неговата власт и той едва не ги уби.

— Как? — попитах аз.

— Накълца ги с нож, Анита. Сякаш не беше той, а някой друг.

— Ричард не върши такива неща.

— Вече върши, макар и невинаги. Обикновено е все така мил, но понякога го прихваща нещо и изпада в ярост. В такъв момент не ми се иска да съм около него.

— Доколко е сериозно състоянието му?

— Той трябва да се примири със същността си, Анита. Трябва да приеме звяра в себе си, иначе ще се побърка.

Поклатих глава.

— Не мога да му помогна в това, Ървинг. Аз също не мога да го приема.

Той сви рамене.

— Знаеш ли, Анита, не е чак толкова лошо да си покрит с козина. Има и по-лоши неща, например да бъдеш ходещ мъртвец.

— Върви си, Ървинг — намръщих се. — И благодаря, че ми каза.

— Надявам се, че след една седмица ще си ми все така благодарна.

— И аз се надявам.

Ървинг ми даде няколко телефонни номера и излезе. Не исках да остава твърде дълго, иначе можеше да заподозрат, че не е просто репортер. За моята репутация май никой не се безпокоеше. Съживявах зомбита, убивах вампири и бях любовница на Господаря на града. Ако започнеха да ме смятат и за върколак, нямаше да има особена разлика.

Три от имената бяха на покорни членове на глутницата, които Ървинг считаше за достатъчно силни за телохранители и достатъчно слаби, за да може да ги застави да вършат тази работа. Аз не исках да се занимавам с това. Една глутница се крепи на дисциплината: наказание или награда, най-вече наказание. Ако членовете на глутницата, към които щях да се обърна, ми откажеха, трябваше да ги накажа, иначе нямаше да съм лупа — щях да съм твърде слаба, за да бъда опора на Ричард. Разбира се, той надали щеше да ми бъде благодарен. Сега навярно ме презираше и аз не го винях. Моята намеса щеше да го вбеси.