Лоръл Хамилтън - Огнено жертвоприношение

Добрите момичета нямат извънбрачни връзки, особено с вампири и върколаци. Не мислех, че добрите момичета съжаляват за бившия си любовник А, ако са избрали любовник Б. Може би грешах. Ричард и аз всячески избягвахме да се засичаме — през последните шест седмици почти не се бяхме виждали. Сега той беше извън града и отбягването стана по-лесно.

— Няма да те питам за какво мислиш — каза Ървинг. — Струва ми се, че знам.

— Не ми се прави на голям умник.

Той разпери ръце.

— Рисковете на професията.

Не можах да сдържа смеха си.

— Значи Силви е забранила да се помага на леопардите. Тогава какво ще стане със Стивън?

— Той е нарушил нейна пряка заповед, Анита. За човек като Стивън, който се намира много ниско в йерархията на глутницата, това е изключително дръзка постъпка. Но Силви няма да остане впечатлена. Тя ще го разкъса на парчета и не ще позволи на никого да се грижи за него. Познавам я.

— Ървинг, не мога да върша това двайсет и четири часа в денонощието.

— Те ще се излекуват за около едно денонощие.

Намръщих се мрачно.

— Не мога да седя тук два дни.

Той отвърна поглед от мен и се приближи към леглото на Стивън. Погледна го как е сплел ръце на гърдите си.

Отидох до Ървинг и го докоснах по ръката.

— Какво криеш от мен?

Той поклати глава.

— Не разбирам какво имаш предвид.

Завъртях го така, че да застане с лице към мен.

— Говори, Ървинг.

— Анита, ти не си върколак. Вече не се срещаш с Ричард. Трябва да излезеш от нашия свят, а не да навлизаш по-дълбоко в него.

Той изглеждаше толкова сериозен и тъжен, че аз се изплаших.

— Ървинг, какво има?

Той само поклати глава.

Хванах го за двете ръце и едва се удържах да не го разтърся хубавата.

— Какво криеш от мен?

— Има един начин да поемеш глутницата, за да защитиш Стивън и дори Натаниел.

Отстъпих крачка назад.

— Слушам те.

— Ти си по-високо от Силви в йерархията.

— Аз не съм върколак, Ървинг. Бях приятелката на новия водач на глутницата. Вече не съм дори това.

— Ти беше повече от това, Анита, и сама го знаеш. Ти уби един-двама от нас. Убиваш леко и без угризения на съвестта. Глутницата уважава това.

— Хм, каква възторжена похвала, Ървинг!

— Мъчи те съвестта заради убийството на Рейна ли? Страдаш от безсъние заради Габриел?

— Убих Рейна, защото тя искаше да ме убие. Убих Габриел по същата причина — от инстинкт за самосъхранение. Така отговорът е не, не страдам от безсъние.

— Глутницата те уважава, Анита. Ако откриеш членове на глутницата, които вече не крият, че са върколаци, и ги убедиш, че си по-страшна от Силви, те ще защитят и двамата.

— Аз не съм по-страшна от Силви, Ървинг. Не мога да ги смажа от бой. Тя може.

— Но ти можеш да ги убиеш — той го каза съвсем тихо, като следеше изражението на лицето ми.

— Какво се опитваш да ме накараш да направя, Ървинг?

Той поклати глава.

— Нищо. Забрави какво съм казал. Все едно не съм. Доведи тук още ченгета и се прибери вкъщи, Анита. Измъкни се от тази каша, докато все още можеш.

— Какво става при вас, Ървинг? Силви ли е проблемът?

Той ме погледна и обикновено веселият му поглед беше печален и замислен. Отново поклати глава.

— Време е да си вървя, Анита.

Сграбчих го за ръката.

— Никъде няма да ходиш, докато не ми кажеш какво става.

Той бавно и неохотно се върна при мен. Пуснах ръката му и отстъпих крачка назад.

— Говори.

— Силви предизвика на двубой всички, които стояха по-високо от нея в глутницата, и победи.

Погледнах Ървинг.

— И какво?

— Разбираш ли колко необичайно е за една жена да се бори за второ място в йерархията? Тя е висока около метър шейсет и пет и е с дребни кости. Попитай как побеждава.

— Ървинг, изплюй камъчето най-сетне. Нямам намерение да ти вадя думите с ченгел от устата. Просто ми кажи.

— Тя уби първите двама, с които се би. Не беше необходимо да ги убива, но го направи преднамерено. Следващите трима принуди да се съгласят, че тя им е доминант. Те не поискаха да рискуват живота си.

— Много практично — казах аз.

Той кимна.

— Силви винаги е била практична. Накрая тя си избра противник от вътрешния кръг. Твърде дребна е, за да бъде насилник, и освен това се боеше от Джамил и Шанг-Ла.

— Джамил? Ричард не го е изгонил? Но той беше един от слугите на Маркус и Рейна.

Ървинг сви рамене.

— Ричард реши, че преходът ще мине по-гладко, ако остави на власт някой от старата гвардия.

Поклатих глава.

— Джамил трябваше да бъде изгонен или убит.