Лоръл Хамилтън - Огнено жертвоприношение

Затворих телефона и се обадих на другите. И двамата се съгласиха да дойдат. С това прокарах дълбока разделителна линия между себе си и Силви. Това нямаше да й хареса — никак дори. Не можех да я виня. На нейно място и аз нямаше да съм на себе си от яд. Но тя трябваше да остави на мира Ричард. Ървинг беше казал, че Ричард е като ранен, сякаш му е изтръгнато сърцето. Аз допринесох да му бъде нанесена тази рана. Накълцах сърцето му на малки парченца и танцувах по тях. Не нарочно. Намеренията ми бяха добри, но нали знаете какво е казано за добрите намерения.

Не можех да обичам Ричард, но бих могла да убия заради него. Убийството беше по-практичният от тези два дара. А напоследък бях станала много, много практична.

Сержант Рудолф Стор дойде, преди да се появят болногледачите на върколаците, повикани лично от мен. Той командваше РОСР. Някои на шега ги наричаха вместо „Регионален отряд за свръхестествени разследвания“, „Отряд за привиденията“ — ОП.

Долф е висок близо два метра, с телосложение на професионален борец, но не ръстът му е това, което прави силно впечатление. Той беше поел този отряд уж на шега, за да укроти либералите, а го превърна в работеща единица. През последните три години разкритите от РОСР престъпления от свръхестествен характер бяха повече от разкритите от всяко друго ведомство. Включително и от ФБР. Долф дори бе поканен да чете лекции в „Куонтико“ 3 3 Академия в щата Вирджиния, която подготвя кадрите на ФБР, ЦРУ и други силови структури в САЩ, известна с тежките си методи на обучение и тренировка. — Б.р. — което не беше никак зле за човек, назначен на тази длъжност за наказание. Той, разбира се, не беше непоправим оптимист — малко полицаи са такива, — но ако му дадете лимони, ще ви направи чудесна лимонада!

Долф затвори вратата и ме погледна отвисоко.

— Лекарят ми каза, че детективът е тук, а виждам само теб.

— Изобщо не съм казвала, че съм детектив. Споменах, че съм от отряда и те са си доизмислили останалото.

Долф поклати глава. Черната му коса скриваше върховете на ушите — отдавна му беше време за подстрижка.

— Ако ще се правиш на ченге, защо не се скара на униформения полицай, който трябваше да е на пост пред вратата.

Усмихнах се.

— Реших да оставя на теб тази работа. Предполагам, че той вече е разбрал грешката си.

— Постарах се — каза Долф.

Той продължи да стои на входа. Аз не станах. Правилно реших да не вадя пистолета си при отварянето на вратата и бях много доволна от себе си. Той и без това ме гледаше твърде сурово, а какво ли щеше да стане, ако насочех и пистолет към него.

— Какво става, Анита?

— Знаеш толкова, колкото и аз.

— Как така се оказа на точното място в точния момент?

— Стивън ми се обади.

— Разкажи ми.

Разказах му. Не премълчах дори за сводничеството — исках на това да се сложи край. Ченгетата са много добри при предотвратяването на престъпление, ако им кажеш истината. Скрих съвсем малко — например това, че бях убила предишния алфа на леопардлаците. Което за мен си беше почти пълна искреност.

Долф примигваше срещу мен и педантично записваше всичко във вечния си бележник.

— Искаш да кажеш, че потърпевшият е позволил да му причинят това?

Поклатих глава.

— Не е чак толкова просто. Мисля, че той е отишъл там, знаейки, че ще бъде окован във вериги, че ще има секс и болка, но едва ли е мислил, че ще стигнат толкова далече, че да го изправят лице в лице със смъртта. Дори се наложи лекарите да му прелеят кръв. Тялото му е било подложено на шок, далеч надвишаващ капацитета на способността му да се възстановява.

— Чувал съм, че върколаците се оправят и след по-тежки травми от тази — рече Долф.

Свих рамене.

— И при тях е същото като при хората — някои оздравяват по-бързо, други по-бавно. Казаха ми, че Натаниел се намира твърде ниско в йерархията. Може би слабостта му отчасти се дължи на това, че не умее да лекува сам раните си. Не знам — разтворих широко ръце.

Долф прелисти няколко страници в бележника си и намери, каквото търсеше.

— Зарязали са го на входа на спешното отделение, увит в чаршаф. Никой нищо не видял — той просто се появил там.

— Никой никога нищо не вижда — не става ли често така, Долф? Или има изключения от правилото?

Тези думи ми спечелиха едва доловима усмивка. Стана ми приятно. Напоследък Долф не беше особено доволен от мен. Едва наскоро узна, че имам интимна връзка с Господаря на града. Това не му хареса. Той нямаше доверие на хора, които общуват с чудовища. Не го винях.