Лоръл Хамилтън - Огнено жертвоприношение

— Долу всичко ли е спокойно? — попитах.

Той се ухили с типичната за него усмивка, едновременно дяволита и ехидна.

— Тихо е като в гроб.

Аз простенах, защото той очакваше това. Но усмивката ми изчезна преди неговата.

— Дали не е Съветът? — попитах аз.

— Кое? — попита Луи.

— Този, който е изпратил убиеца.

— Наистина ли смяташ, че беше наемник? — попита Джамил.

— Имаш предвид дали не е бил професионален убиец ли?

Джамил кимна.

— Не.

— Защо мислиш, че не е бил професионалист? — попита Гуен.

— Не беше достатъчно опитен.

— Може да е бил девственик — предположи Джамил.

— Да му е било за първи път ли?

— Да, първа поръчка.

— Възможно е — погледнах покритата с чаршаф издутина. — Не си е избрал подходяща професия.

— Ако му бяха поръчали да пречука някоя домакиня от предградията или банкер, щеше да се справи — рече Джамил.

— Приказваш така, сякаш знаеш.

Той повдигна рамене.

— Аз съм силовик от петнайсетгодишен. Моите заплахи нищо нямаше да струват, ако не бях готов да убивам.

— Какво мисли Ричард за това? — попитах аз.

Джамил пак сви рамене.

— Ричард е друг. Ако не беше друг, досега да съм мъртъв. Той щеше да ме убие непосредствено след Маркус. Стандартен ход за новия Улфрик — да убие силовиците на предишния водач.

— Аз исках смъртта ти.

Той се усмихна — напрегнато, но не съвсем неприятно.

— Знам. Понякога ти си по-близо до нас, отколкото е той.

— Просто нямам много илюзии, Джамил. Това е всичко.

— Считаш, че моралът на Ричард е илюзия?

— Днес той едва не ти разкъса гърлото. Какво мислиш за това?

— Мисля, че и ме излекува. Маркус и Рейна не биха постъпили така.

— А биха ли могли съвсем случайно да те ранят толкова тежко?

Той се усмихна, за кратко оголи зъбите си.

— Ако Рейна се беше вкопчила в гърлото ми, това нямаше да е случайно.

— По прищявка — каза Гуен, — но не по случайност.

В този момент всички върколаци се разбираха чудесно помежду си. Никой не оплакваше Рейна, дори Джамил, който донякъде беше на нейна страна.

— Все пак не мисля, че Съветът би изпратил някой аматьор с пистолет — поклатих глава аз. — Те имат достатъчно дневни бойци, за да свършат тази работа, без да наемат външни хора.

— Тогава кой? — попита Джамил.

Отново поклатих глава.

— Де да знаех.

Рони се върна в гостната. Всички я гледахме, докато вървеше с клатушкаща се походка към дивана. Очите й бяха зачервени от плач и не само. Луи й донесе чаша вода. Тя я изпи на малки глътки и ме погледна. Очаквах да заговори за мъртвеца. Може би щеше да ме упрекне, че съм лоша приятелка. Обаче тя реши да не обръща внимание на трупа и да приказва за живите.

— Ако беше преспала с Ричард още в самото начало, нямаше да го има целия този тормоз.

— Ти наистина го мислиш — беше моят коментар. Позволих на Рони да смени темата. Нужно беше да отклони вниманието си към нещо друго. Бих предпочела, разбира се, избраната тема да не е свързана с личния ми живот, но… все пак й бях длъжница.

— Да — отвърна тя. — Виждам как го гледаш, Анита. Как те гледа той, когато не ти е сърдит. Да, сигурна съм.

Отчасти бях съгласна с нея, но само отчасти…

— Така или иначе, има го Жан-Клод.

Тя изсумтя нетърпеливо.

— Аз те познавам. Ако беше правила секс с Ричард от самото начало, нямаше да започнеш да спиш с тоя проклет вампир. Ти смяташ, че сексът обвързва.

Въздъхнах. Вече бяхме водили този разговор.

— Сексът би трябвало да означава нещо, Рони.

— Съгласна съм — каза тя. — Но ако имах твоите скрупули, с Луи все още щяхме да се държим за ръцете. Сега ни е много хубаво.

— Но към какво води това?

Тя затвори очи и отпусна глава на облегалката на дивана.

— Анита, ти излишно си усложняваш живота — тя отвори очи и премести главата си така, че да ме вижда, без да я вдига от облегалката. — Защо да не приемаме отношенията такива, каквито са? Защо всичко при теб трябва да бъде така ужасно сериозно?

Сложих ръка на корема си и се вторачих в Рони. Но ако си мислех, че ще я принудя да сведе поглед, то грешах. Аз първа извърнах очи.

— Всичко това е сериозно. Или би трябвало да бъде.

— Защо? — попита тя.

Накрая и на мен ми се наложи да повдигна рамене. Ако не правех секс с вампир, при това без брак, бих могла да се облегна на някакви морални принципи. А сега позицията ми беше нестабилна. Дълго бях пазила непорочността си, но когато я изгубих, беше безвъзвратно. От целомъдрие към секс с вампир. Ако все още бях католичка, това щеше да е достатъчно за отлъчването ми. Но, разбира се, и съживяването на мъртъвци също водеше до отлъчване. За щастие бях протестантка.