Александър Белтов: Матрикант

Няколко мига по-късно жената се обърна към мен:

— Тръгваш си и не се връщаш повече. Ако това, което казваш, е вярно, Таня може да работи в моите участъци без проблем — доближи се дотолкова, че трябваше да вдигна високо глава, за да я погледна в очите. — Ако обаче това не е вярно… Няма да намери покой в този град. Нито пък ти ще намериш.

Тонът, с който жената произнесе думите си, предположиха сериозността на намерението й. Не се усъмних ни най-малко в това.

Извадих от джоба на панталона си сгънато на осем листче и й го подадох. Тя го взе и го прибра в дрехата си, без да го разгъва — знаеше какво има написано на него.

Не беше трудно да го направя — не изпитах угризения или дори колебания. Нямаше място за слабости — в противен случай знаех какво ме очаква. Беше ми обявена война и това бе моят ответен и вероятно единствен удар, от който зависеше всичко.

Жената кимна на мъжете. Единият от тях ме потупа по ръката, подканяйки ме да се изправя и аз побързах да го изпълня.

Макар да можех да се ориентирам с пътя обратно, мъжете ме придружиха няколко преки, след което внезапно изчезнаха и аз се озовах сам в непознатия квартал. За разлика от времето, когато идвах насам, сега бе пълно с хора и беше лесно да намеря някого да ме упъти. Не се обърнах назад. Надявах се кракът ми повече да не стъпи в този квартал и никога да не срещам маман и тези мъже.

Египет, долината на царете

Изложено на атмосферни условия, подобни на тези, нормално човешко същество не би могло да извърши дългия преход, който от ранни зори бях предприел, но аз знаех, че съм специален и затова не се отказах.

Слънцето отдавна бе превалило зенита си, а все още нищо не подсказваше, че скоро ще се спусне нощен хлад. По тези места големите температурни амплитуди бяха нормално явление и аз се надявах, че вечерта ще е същата.

Дълго време бях вървял на открито, така че спрях и събух обувката си, за да изсипя финия пясък, насъбрал се в стелката. След като извърших същото и с другата обувка, се изправих, за да продължа пътя си.

В този момент усетих остро опарване. Първият куршум се бе забил малко под лявата ми ключица и трябва да е останал там, а вторият — едва одраскал рамото ми, отпори парче плат. Видях късчето памучна материя как изхвърча встрани от тялото ми.

„Трябва да го прибера — не бива да остава нищо след мен!“

От мястото, където мъжът бе организирал засадата си, би трябвало да е по-точен. Не зная как се бе подготвил за мисията си, но бе твърде близо, за да е в безопасност. Една дълга крачка и избих с ръка пистолета, сграбчих го за гушата и се строполихме в гърчещо се прашно кълбо. Не бе слаб, трябва да призная, надви ме бързо, прилагайки бойна техника с ключ на краката, а после се надигна леко, протягайки ръка към оръжието. Аз също се пресегнах, но не към пистолета — на колана му висеше кожена ножница и кокалената дръжка на ножа удобно се разположи в дланта ми, а ребрата на мъжа в този момент бяха открити.

Бях различен и фаталната му грешка бе, че не процедира различно.

А може би не са му казали всичко?

„Как допуснах да се стигне дотук? Какви събития предначертаваха същността на битието и живота ми? И най-важното — до кога ще продължи?“

И така, прикрил се на сянка и изпружил крака, докато събирах въздух в дробовете си, мислех за смъртта. Знаех, че трябва да го направят, но не бях готов. Още не. Трябваше да се погрижа за някого, който имаше нужда от мен.

Изправих се и изтупах дрехите си от горещия ситен пясък. Подритнах леко тялото на мъжа — никаква реакция. Докоснах с пръсти челото му — бе още топло, но дали от жаркото слънце, или от вътрешната енергия на живота, в първия момент не разбрах. Лицето му бе сгърчено и дълбоки бръчки се спускаха от ъгълчетата на устните му. Притворих клепачите на очите му и светът за него угасна. Бе проиграл шансовете си, макар и несъмнено добре подготвен за мисията си. Трябваше да проверя професионален убиец ли е, или случаен местен бандит, целящ да вземе каквото и да е от жертвите си. Такива по тези места — много. С мъка го обърнах на едната, после на другата страна, за да пребъркам джобовете му. Очаквано — бяха празни. Извих отпуснатата му глава настрани и дръпнах етикета на ризата му под яката, да видя производител. Бе срязана с ножица. Събух единия му крак и погледнах стелката на обувката му за някакви щампи за произход — бе изтрит. Нямаше как да разбера откъде идва и естествено кой го праща. Професионалист, нежелаещ да направят евентуална връзка между него и поръчителите. Ловец на глави.