Александър Белтов - Матрикант

Жорж все още упорстваше и пред мен сякаш бе иззидана непреодолима стена. Нямах шанс да премина през нея, нито да намеря обходен път.

— Мислите, че не ви познавам? Душичките ви познавам, не вас! Отново задкулисни игри! — пръскаше слюнка в лицето ми и ми стана неприятно. Беше набрал скорост и го оставих да продължи. — Всички ви познавам, както сте се събрали и играете против мен. И Галя, и тя е вътре… Но ще разбера аз! Кутийки, пакетчета, пликове … Какво крие тя там? Тя човек ли е?

Сетих се за разговора ми с Галя преди няколко дни. Наистина не се бе излъгала в съмненията си.

— Значи ти си бъркал в нещата й! — контрирах го и той млъкна, като преглътна толкова ядно, че адамовата му ябълка направи опит да изхвръкне от кожата.

Загледах горното копче на ризата му. Стоеше си добре, явно здраво зашито. Жалко!

Той беше свил устни и ме гледаше изпитателно. Обзе ме странното чувство, че знае нещо. Нещо, което наистина бе важно.

— За каква игра говориш, Жорж? Какво те прихвана? Дръж се като възрастен! — избърсах лицето си от слюнките му и се отдръпнах.

— А това, че твоят приятел Стефан идва при Добрева?

Искаше да ме обърка, но нямаше да се получи. Няма да се дам да ме преметне толкова лесно.

— За кого говориш, бе, човек? Кой Стефан?

Той сигурно очакваше моята реакция на недоумение, защото поклати иронично глава в съгласие, но аз наистина не знаех кого има предвид.

— Хайде де, не се прави, че не знаеш! — навири грубия си дебел пръст пред лицето ми. — Кой е председател на вашата партия ли, движение ли? Така ли се уреждат нещата? Ама какво се учудвам, не съм дете! — отново подпря ръката си на рамката на вратата.

— Искаш да кажеш, Стефан е бил тук? Нещо си се объркал — побутнах ръката му, но тя не помръдна. Напънах се и опитах със сила да я отместя — отново без резултат. Сякаш бе залепнала за вратата. — Пусни ме!

— Ами нали това казвам, не слушаш ли? Стефан Ангелов идва. Инкогнито. Не ми казвай, че не знаеш! Той беше. Двамата с докторката се стараеха тази среща да остане в тайна. Да, обаче аз имам очи и на гърба си! Разбрахте ли? Отдавна подозирам измамата — изпъна снага и кокалите му изпукаха. — Вече имам доказателства — кръстоса ръце пред гърдите си и наду бузи. Заприлича на рисувания човек от рекламата на продукт за универсално почистване.

— Виж какво, Жорж, наистина не знам, но ще попитам доктор Добрева. Обещавам! — Бях искрен, защото и аз бях любопитен. — Пред теб ще я попитам. Ще се уверим и двамата, че бъркаш. Повече от месец сме заедно, нали така? Жалко, че не ме познаваш достатъчно.

— Как не те познавам? — разкрещя се насреща ми и наистина бе ядосан. — Познавам те много добре! Дори преди да те срещна те познавам. Всички сте ми прозрачни. Хайде, изчезвай! — отдръпна се от рамката на вратата. Лицето му бе почервеняло като залез на слънце в ясен летен ден. Дори можех да усетя топлината на кожата му.

Стиснах зъби, за да премълча и преминах покрай него, без да го погледна. От близостта на телата ни усетих потръпващите вибрации на мускулите му и ме достраша. Скоро обаче други мисли превзеха съзнанието ми: „Възможно ли е Стефан да е идвал за среща с доктор Добрева и ако това е истина — защо не знаех?

А ако Жорж бе провокатор? Ако той е част от проекта и трябва да провокира останалите? Ако искат да ни преценят в стресови ситуации? Или просто изпълнява новата клауза по договора, за което не се съмнявах вече, и продължава интензивно да търси матриканта сред нас. Той е човекът, който е ровил в багажа на Галя, в това съм сигурен. Вероятно е предприел нещо и по отношение на Лила, но не знаех какво. А това — за Стефан, какво беше?“

Махнах с ръка пред лицето си, надявайки се да прогоня съмнението за посещението на Стефан от мислите си.

Не успях. Беше там и все повече нарастваше.

Нещо наистина не бе наред.

На следващия ден, малко след закуска, събрах смелост и се запътих да посетя доктор Добрева. Исках да разбера какво става, ако наистина Стефан инкогнито е посещавал института . Стигнах дотам, необезпокояван от никого и влязох смело в кабинета й, без да почукам.

Сигурно на всекиго от вас се е случвало да извърши нещо, за което след време да съжалява. Виновно да мисли, че е можело да постъпи по друг начин и съдбата към него да бъде по-благосклонна. Да предположи, че събитията, които последват от някакво конкретно действие, могат да не се подредят по този начин, а част от тях дори изобщо да не се случат, ако… Тези условности.