Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

— Винаги съм бил голям почитател на командния подход на генерал Паулдър. Устремът му. Енергичността му. За мен той е въплъщение на перфектния командир.

— Безспорно — процеди през зъби Крой.

— Мненията ни съвпадат в много области. Има само един важен въпрос, по който не можахме да постигнем съгласие.

— Нима?

— Вие, генерал Крой. — Лицето на Крой придоби цвета на току-що оскубано пиле, а бледите щрихи на презрение в изражението му бързо се смениха с непогрешимия оттенък на ужаса. — Паулдър е на мнение, че трябва незабавно да бъдете освободен от командния си пост. Но аз съм за това, да получите още един шанс. Сержант Пайк?

— Господине — бившият затворник пристъпи отривисто и му подаде писмото. Уест го взе и го показа на Крой.

— Това е писмо до краля. Започвам с кратко припомняне на щастливите години, през които служихме заедно в Адуа. По-нататък описвам подробно причините за освобождаването ви без почести от командния ви пост. За вашия непоправим инат, генерал Крой. За склонността ви да си приписвате чужди заслуги. И за тоталната ви липса на гъвкавост и съобразителност. Също за категоричната ви неохота да работите с други офицери. — Ако беше възможно лицето на неоткъсващия очи от плика Крой да пребледнее и се изпъне повече, то го постигна бавно, но уверено. — Най-искрено се надявам никога да не ми се наложи да изпратя това писмо. Но ще го направя при първата провокация от ваша страна както към мен, така и към генерал Паулдър, ясен ли съм?

Първоначално генералът, изглежда, си бе глътнал езика, но най-накрая проговори дрезгаво:

— Напълно ясен, лорд-маршале.

— Отлично. Забавихме се ужасно с притичването си на помощ на съюзниците ни северняци, а аз мразя да закъснявам за срещи. Като начало ще ми прехвърлите командването на кавалерията си. Вземам я с мен и двамата с генерал Паулдър тръгваме на север след Бетод.

— Ами аз, господине?

— Част от северняците са все още на хълмовете пред нас. Вашата задача е да ги изметете оттам и да разчистите пътя към Карлеон, което същевременно ще остави у врага впечатлението, че основните ни сили остават тук. Справете се с това и ще ме убедите, че заслужавате доверието ми. Направете нужното да сте готови за действие преди изгрев-слънце. — Крой отвори уста, готов да протестира срещу непосилния срок. — Желаете да добавите нещо ли?

Генералът моментално размисли:

— Не, господине. Разбрано, преди изгрев-слънце. — Успя дори да докара нещо, което бегло наподобяваше усмивка.

Тази на Уест се удаде с лекота.

— Радвам се, че приемате с такава готовност възможността да се докажете, генерале. Свободен сте. — Крой отново отдаде чест, завъртя се на пети, препъна се в сабята си и излезе, залитайки.

Уест пое дълбоко въздух. Главата му направо щеше да се пръсне. В момента не искаше нищо повече от това, да полегне за няколко минутки. Но нямаше време за това. Приглади отново предницата на униформата си. Щом оцеля в кошмарния поход през снега на север, ще да оцелее и след това.

— Извикай генерал Паулдър.

Паулдър влезе в шатрата с такава наперена походка, сякаш тя му принадлежеше, и отдаде чест надве-натри. Маниерът му беше толкова превзет, колкото този на Крой стегнат.

— Лорд-маршал Уест, позволете да изкажа най-искрените си поздравления по случай неочакваното ви повишение. — Той се усмихна неубедително, но Уест не се присъедини. Остана седнал, загледан в Паулдър, все едно онзи представляваше трудно разрешим проблем, изискващ незабавна и решителна намеса от негова страна. Остана така, докато очите на генерала не започнаха да оглеждат нервно шатрата.

— Ако позволите да попитам, лорд-маршале — покашля се генералът, — какво имахте да обсъждате с генерал Крой?

— Много неща. — Уест се постара лицето му да не покаже и капка емоция. — Уважението ми към военните умения на генерал Крой е безгранично. Приличаме си с него. В прецизността му. В перфекционизма му. За мен той е живото олицетворение на съвършения войник.

— Той е кадърен офицер — успя да процеди през зъби Паулдър.

— Така е. Бях повишен до този висок пост прекалено бързо. Сега, когато маршал Бър вече не е сред нас, смятам, че ми е нужен друг по-възрастен офицер с огромен опит, който да ми служи за… ментор, ако щете. И генерал Крой бе така добър да откликне на молбата ми.

— Нима? — На челото на Паулдър изби пот.

— Вече направи няколко отлични предложения, които веднага приведох в действие. Има само един въпрос, по който не можем да постигнем съгласие. — Уест подпря лакти на бюрото, сплете пръсти и погледна строго над тях към Паулдър. — Вие сте този въпрос, генерал Паулдър. Вие.