Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

— Трябва да има повече отстъпки, или ни чакат още бунтове! Не можем просто…

— Ваша чест, мисля, че имаме посетител.

Бялата стая беше истинско разочарование на фона на бляскавия интериор на останалата част от двореца. Не беше голяма, на стените й нямаше украса, а прозорците бяха малки и тесни като на килия и дори в слънчево време вътре беше мрачно. Отникъде не подухваше и въздухът беше неприятно неподвижен и застоял. Мебелировката й се състоеше от дълга, отрупана с множество документи маса от черно дърво и около дузина най-обикновени столове без тапицерия. Бяха наредени по шест от двете страни и един в дъното, а начело на масата имаше друг, значително по-голям. Неговият стол, предположи Джизал.

Когато пристъпи неловко в стаята, Висшият съвет стана на крака. Най-вдъхващите страхопочитание възрастни мъже, които можеше да си представи, се вторачиха мълчаливо в него. Джизал подскочи при звука от затварянето на вратата зад гърба му, а от спускането на резето го полазиха тръпки.

— Ваше Величество — шамбелан Хоф се поклони дълбоко, — ако позволите, аз и колегите ми бихме желали да ви поздравим по случай заслуженото ви качване на престола. Нашето общо убеждение е, че във ваше лице имаме достоен приемник на крал Гуслав. За нас е огромна чест да ви съветваме и да следваме заповедите ви през следващите месеци и години. — Той се поклони отново, а останалите заръкопляскаха.

— Ами благодаря на всички ви — каза Джизал, приятно изненадан, въпреки че не се виждаше като достоен приемник на когото и да било. Може пък да се окаже не толкова страшно, колкото си го представяше. Старите вълци изглеждаха доста питомни.

— Нека ви представя колегите си — промърмори Хоф. — Архилектор Сълт, глава на Инквизицията.

— Чест е да ви служа, Ваше Величество.

— Върховен правозащитник Маровия, глава на кралското правосъдие.

— За мен също, Ваше Величество, огромна чест.

— Вярвам, с лорд маршал Варуз се познавате достатъчно добре.

— Ваше Величество — грейна лицето на възрастния войн, — за мен беше истинска привилегия да ви обучавам, а сега ще е още по-голяма да ви съветвам.

Представянето продължи и с него Джизал продължи да се усмихна и кима на всеки един от присъстващите. На лорд-канцлера Халек, на върховния консул Торликорм, на лорд-адмирал Рютзър и така нататък. Най-накрая Хоф го съпроводи до високото кресло начело на масата и Джизал седна в него под одобрителните усмивки на Висшия съвет. Той на свой ред им се ухили глуповато, но когато никой не помръдна, най-после се усети:

— О, седнете, моля.

Възрастните мъже седнаха, някои от тях с неприкрити болезнени гримаси, предизвикани от щракането на старите колене и пукането ни стари гърбове. Баяз се намести небрежно в стола срещу Джизал, сякаш цял живот на него бе седял. Разнесе се шумолене на роби, докато старите задници се наместваха по седалките, после в стаята настана гробна тишина. Столът до Варуз беше празен. Столът, на който щеше да седи лорд-маршал Бър, ако не бе изпратен с мисия в Севера. Ако не бе мъртъв. Дванайсетте всяващи страхопочитание мъже чакаха търпеливо Джизал да заговори. Дванайсетте всяващи страхопочитание мъже, за които доскоро знаеше просто, че оглавяват управлението на страната, сега бяха на негово подчинение. Такава сцена не си бе представял и в най-бурните си фантазии. Той се покашля.

— Моля, продължете, уважаеми съветници. Ще се опитам да вляза в крак в движение.

— Разбира се, Ваше Величество — усмихна се скромно Хоф. — Ако в който и да е момент почувствате, че имате нужда от разяснение, просто кажете.

— Благодаря — отвърна Джизал, — много благо…

Дрезгавият глас на Халек го прекъсна:

— И така, продължаваме по проблема с дисциплината на селячеството.

— Вече им дадохме отстъпки! — троснато заяви Сълт. — И те с готовност ги приеха.

— Просто парченце бинт върху огромната гнойна рана! — намеси се Маровия. — Следващият бунт е само въпрос на време. И единственият начин да го предотвратим е да дадем на обикновения човек онова, от което се нуждае. Нищо повече от това, което му се полага! Трябва да го включим в процеса на управление на страната.

— В управлението! — ехидно подметна Сълт.

— Трябва да разпределим тежестта на данъците и върху собствениците на земя!

— Хайде пак старите глупости — Халек извъртя с досада очи към тавана.

— Сегашната система работи от векове — сопна се Сълт.

— Не, проваля се от векове! — троснато отвърна Маровия.