Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

— И какво предполагаш, че ще ти каже той? Че е взел грешни решения? Че е имал дългове? Че е взел пари от мен в замяна на отглеждането ти?

— Взел е пари? — промърмори Джизал, още по-безнадежден и отчаян отпреди.

— Семействата, дори знатните, рядко приемат сираци от добро сърце. Дълговете му бяха уредени, че и отгоре. Оставих му инструкции за това, да започнеш да вземаш уроци по фехтовка в момента, в който си достатъчно голям да държиш оръжие. За това, да получиш назначение в Кралската гвардия, и за това, да бъдеш насърчен към участие в Турнира. За всичко, което ще ти е нужно един ден, ако се случи това, което се случи. И той изпълни всичко, което му бях заръчал. Но сам разбираш, че сега една среща между двама ви би била доста неловка и за двете страни. Сцена, която по-добре да избегнем.

Джизал въздъхна тежко.

— Разбира се. По-добре да я избегнем. — През главата му мина нова, доста неприятна мисъл. — Името ми… всъщност то Джизал ли е?

— Сега е, нали с него си коронясан. — Баяз го погледна учудено. — Защо, друго ли предпочиташ?

— Не. Не, разбира се. — Извърна глава и замига учестено в опит да потисне избилите сълзи. Старият му живот е една лъжа. Новият му — още по-голяма, или поне така го чувстваше. Продължиха мълчаливо нататък. Подметките им заскърцаха в чакъла на алеята, толкова идеално подреден и чист, че Джизал се замисли дали нощем не чистят всяко камъче поотделно.

— През следващите няколко седмици и месеци лорд Ишър ще направи пред Ваше Величество множество постъпки.

— Така ли? — Джизал се изкашля, подсмръкна и придаде строг вид на лицето си. — За какво?

— Обещах му, че двамата му братя ще бъдат назначени за лорд-шамбелан и лорд-канцлер във Висшия съвет. А също, че семейството му ще се радва на привилегии пред останалите. Това беше цената за подкрепата му в гласуването.

— Разбирам. Значи трябва да изпълня условията по сделката ви, така ли?

— В никакъв случай.

Джизал сключи вежди.

— Не съм сигурен, че…

— С встъпването на власт, човек трябва незабавно да се дистанцира от всичките си съюзници. Те ще смятат, че си им длъжник за победата си, и няма да има награда, на която да са доволни. Точно обратното. Трябва да издигнеш враговете си. Те ще се впуснат с главата напред и за най-дребното, което им подхвърлиш, защото знаят, че не го заслужават. Хюгън, Барезин, Скалд и Мид, това са хората, които да привлечеш и обкръжението си.

— Не и Брок?

— В никакъв случай Брок. Той стигна прекалено близо до короната и вече никога няма да спре да мисли, че я заслужава. Рано или късно, ще трябва да бъде сритан и поставен на мястото му, но не и преди да си затвърдил позициите си и да разполагаш с достатъчно подкрепа.

— Разбирам. — Джизал издиша тежко през стиснати устни. Явно в това, да си крал, имаше много повече от изящните дрехи, надменното държание и най-големия стол, където и да отидеш.

— Насам.

Двамата с Баяз излязоха от градината и тръгнаха по сенчест коридор с дървена ламперия, на която висеше умопомрачителна колекция от всевъзможни оръжия. Имаше и цели комплекти лъскави, окачени на стойки брони: ковано желязо и ризници с различна дължина, от такива с най-ситните халки, до такива от стоманени ламели, а нагръдниците им, кожени и метални, всичките носеха герба със златното слънце на Съюза. Имаше церемониални, колкото човешки ръст мечове и още по-дълги алебарди. Под тях на дървената ламперия висяха достатъчно на брой за въоръжаването на малка армия остриета и секири с всевъзможни размери и форми, боздугани — цели и с окачени на вериги топки с шипове. Оръжия, изковани в Съюза, оръжия, пленени в Гуркул, оръжия, отмъкнати от кървавите бойни полета на Стирия. Стоманен мемориал на множество победи и погроми. Най-отгоре, на овъглените си дръжки висяха безжизнено окъсаните знамена на отдавна забравени полкове, славно избити до крак във войните от миналото.

В далечния край на тази колекция имаше двойна врата. Черна и без всякаква украса, тя притежаваше ободрителния ефект на ешафод. От двете й страни, като двама строги екзекутори, стояха рицари вестители, с лъскави криле на шлемовете си. Мъже, натоварени не само с охраната на самото сърце на управлението, но и със задачата да разнасят кралските заповеди до всяко кътче на територията на Съюза. Неговите заповеди, осъзна Джизал в пореден пристъп на паника.

— Негово величество желае да присъства на заседанието на Висшия съвет — обяви Баяз.

Двамата мъже се пресегнаха и отвориха двойната врата пред Джизал. Отвътре се разнесоха гневни гласове: