Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

— Браво на теб — изръмжа Кучето. — Избери си една скала и нападай. — Примижа към слънцето, после погледна отново стената, на която възлагаха всичките си надежди. Той лично не би тръгнал да я изкачва от външната й страна, но въпреки това му се струваше наполовина по-ниска и тънка, отколкото би му се искало да бъде. Невинаги получаваш каквото ти се иска, така казваше Три дървета. Но щеше да е хубаво поне веднъж да му се случи.

— Капанът е готов — каза Крамок и се ухили с лице към долината.

Кучето кимна.

— Въпросът е кой ще падне в него? Бетод или ние?

Беше нощ и Логън вървеше между огньовете. Около едни седяха северняци, пиеха бирата на Крамок, пушеха лули с дървесна гъба и се смееха на историите, които се разказваха. Около други седяха планинците, с увитите около раменете си кожи, боядисани наполовина лица и сплъстени коси. Приличаха на вълци на трепкащите отблясъци на пламъците. Някъде някой пееше. Странна песен, на странен език, а гласът му лаеше и виеше, звучеше почти като на животно. Интонацията се изкачваше и спускаше, сякаш следваше извивките на долините и върховете на Височините. Логън беше пушил и пил за пръв път от толкова време насам и трябваше да признае, че сега всичко му изглеждаше някак по-приветливо. Огньовете по-горещи, мъжете по-дружелюбни, дори студеният вятър не беше така неприятен. Криволичеше в мрака и търсеше огъня на Кучето и останалите, но нямаше никаква представа накъде точно да се насочи. Беше се изгубил и не само в буквалния смисъл.

— Колко мъже си убил, тате? — Това ще да беше дъщерята на Крамок. В лагера нямаше много тънки гласчета и много жалко. Логън забеляза огромното телосложение на планинеца до един от огньовете. Около него седяха трите му деца, а оръжията, които носеха, лежаха на една ръка разстояние.

— О, избил съм цели легиони, Изрен — избоботи дебелият глас на Крамок. — Повече са, отколкото мога да запомня. Баща ти може и да не е от най-остроумните, но е опасен враг. Най-лошият, който може да ти се падне. Скоро, когато Бетод и гъзоблизците му дойдат, ще видиш, че казвам истината. — Той вдигна глава и видя приближаващия Логън. — Но кълна се, а и Бетод ще се закълне с мен, че в целия Север има само едно по-гадно, по-кърваво и по-кораво копеле от татко ти.

— Кой е това? — попита момчето, което носеше щита. Логън усети как сърцето му се свива, когато ръката на Крамок се вдигна и посочи него.

— Ето го там. Кървавия девет.

Момичето изгледа свирепо Логън.

— Тоя е нищо работа. Можеш да го оправиш, тате!

— Мътните го взели, не и аз! Какви ги приказваш, момиче, ей сега ще се напикая и такава локва ще направя, че да се удавиш, ако паднеш в нея.

— Нищо особено не е.

— Ето ви сега един урок и на тримата. Да не изглеждаш като нещо особено и да не говориш като нещо особено е добра първа крачка към това, да си наистина опасен, прав ли съм, Деветопръсти? Така, като пуснеш демона от бутилката, изненадата на злощастното копеле насреща ти е два пъти по-голяма. Изненада и шок, красавци мои, светкавичен удар и никаква милост. Това са нещата, които правят човека истински убиец. Големината, силата и дебелият глас помагат, когато е нужно, но те не могат да се мерят със смъртоносната чудовищна бързина и желязната непоколебимост, нали така, Кървави девет?

Тежък урок за малки деца, но, от друга страна, неговият баща го бе научил на същото още като дете и той и до днес помнеше добре урока му.

— Такава е тъжната истина, който удря пръв, често удря последен.

— А, така! — викна Крамок и се плесна по дебелото бедро. — Добре казано! Но не е тъжната, а хубавата истина. Помните стария Уилъм, нали, деца мои?

— Удари го гръм! — викна момчето с щита. — В онази буря във Височините!

— Точно така! В един момент си стоеше там, а в следващия се чу онзи гръм, все едно целият свят се срина, нещо светна като слънце и Уилъм беше по-мъртъв и от ботушите ми!

— И стъпалата му горяха! — разсмя се момичето.

— Така беше, Изрен. Видя го колко бързо умря, с каква изненада го връхлетя мълнията и колко малко милост имаше в нея. — Погледът на Крамок се плъзна към Логън. — Е, това те чака, ако решиш да се опълчиш на този мъж. В един момент ще редиш страховити думи, а в следващия? — Той плесна с ръце и трите деца подскочиха от силния звук. — Той ще те прати обратно при пръстта и окото му няма да мигне. По-бързо, отколкото небето уби Уилъм. Животът ви виси на косъм всяка секунда, в която сте на по-малко от две крачки от този нищо особено на вид негодник, прав ли съм, Кървави девет?