Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

— Да бе — промърмори под носа си Логън, докато вървеше към портата. — Няма по-добро от безизходицата.

Кучето стоеше в подножието на стената и гледаше нагоре. Мислеше за това, какво може да се направи, за да имат и той, и хората му някакъв шанс да оцелеят поне една седмица на това място.

— Ще е добре да разчистим тоя пълзящ буренак и тревата отдолу. Така ще е доста по-трудно да се изкатери някой отвън.

Тъл повдигна учудено вежди.

— А ако се окаже, че само те държат тая камара камъни да не се срине?

Мрачния дръпна силно едно от пълзящите стебла и с него отгоре им се посипа изсъхнал хоросан.

— Може и да си прав — въздъхна Кучето. — Да изрежем тогава каквото можем, а? Също така няма да е излишна малко работа по парапета. Ще е добре да имаме прилична купчина камъни, зад които да се скрием, като Бетод започне да ни обстрелва със стрели отдолу.

— Така си е — каза Тъл. — Може да изкопаем и някакъв ров отпред и да побием колове, да ги затрудним малко с приближаването.

— Затваряме портата, заковаваме я и я подпираме отвътре с купчина камъни.

— Ще имаме проблем с излизането — каза Тъл.

— Нашето излизане — изсумтя Логън — далеч няма да е най-големият ни проблем.

— Тук си прав — обади се Крамок, докато вървеше бавно към тях със запалена лула в огромния му юмрук. — Как момчетата на Бетод да не влязат, за това да му мислим ние.

— Потягането на стената ще е добро начало за настройване за битка. — Кучето посочи дърветата пред стената. — Тези трябва да ги отсечем и нарежем, после да одяламе малко камък, да забъркаме малко хоросан и така нататък. Крамок, имаш ли хора, които умеят такава работа? Имаш ли инструменти?

Планинецът дръпна от лулата и изгледа дълго и продължително Кучето, докато издишваше кафявия дим.

— Може и да имам, но аз не приемам заповеди от такива като теб, Куче. Луната знае уменията ми и те са за убиване, не за бъркане на хоросан. — Мрачния направи отегчена физиономия и извъртя очи.

— А от кой ще приемеш заповеди? — попита Логън.

— Само от теб, Кървави девет, от никой друг! Луната те обича, а аз обичам луната, ти си човекът…

— Тогава събирай хората си и да почват да секат дървета и да чупят камъни. Омръзна ми да те слушам как дрънкаш.

Крамок сърдито чукна лулата в стената и изтръска пепелта.

— Никак не сте забавни, момчета, само се тревожите. Трябва да почнете да гледате на това откъм веселата му страна. Най-лошото, което може да стане, е Бетод да не дойде!

— Това ли е най-лошото? — зяпна го Кучето. — Сигурен ли си? Ами ако дойде и войниците му сринат стената ти като купчина лайна, влязат вътре и ни изколят до крак?

Крамок сбърчи чело. Загледа се намръщено в земята. Вдигна очи и примижа към небето.

— Прав си — усмихна се. — Това ще е по-лошо. Сече ти пипето, момче.

Кучето изпъшка и се обърна към долината. Стената може и да не беше каквото бяха очаквали, но позицията си я биваше. Бетод щеше да дойде отдолу по стръмния склон, а на високото да го посрещне тълпа от корави мъже, готови и повече от способни да убиват, мъже, които нямат какво да губят. И за някои хора това беше забавно.

— Трудна работа ще е да сформираш някакъв ред там долу — каза Логън, прочел мислите на Кучето. — Особено със сипещи се отгоре ти стрели и нищо, зад което да се скриеш. Тук почти няма значение с колко превъзхождаш по брой врага. Как ще го направим, когато дойдат?

— Мисля да се разделим на три групи. — Кучето кимна към кулата.

— Аз ще съм там горе, с пет-шест дузини от най-добрите стрелци. Добра позиция за лъковете. Високо е и с добра видимост към стената.

— Хъ — съгласи се Мрачния.

— Може да добавиш и няколко здравеняци, които да мятат камъни.

— Аз мога и цели скали да мятам — каза Тъл.

— Така да бъде. Основната част от момчетата ще са на стената, готови да ги поемат в близък бой, в случай че се изкатерят. Мисля това да е твоята група, Логън. Дау, Тръпката и Червената шапка ще са ти втори, главатари на отделните части.

— Разбрано — кимна Логън, въпреки че не беше много въодушевен.

— После Крамок и планинците му ще са отзад, готови за атака, в случай че онези пробият през портата. Ако изкараме повече от ден, може да се сменяте. Планинците на стената, а Логън отзад.

— Голям план за такъв дребосък! — Крамок го шляпна по гърба с една тежка лапа и почти го събори по очи на земята. — Сякаш си го получил от луната в съня си! И една подробност не бих сменил в него! — Той стовари юмрук в месестата си длан. — Много си падам по атаките! Надявам се ония от Съюза да не дойдат, за да има повече за нас! Ей как ми се иска точно сега една хубава атака!