Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

— Кротко, момиче — изръмжа Дау. — Стой си там, където си.

Появиха се още хора, изскачаха на площада от всички посоки и на лицата им се изписваше същият шок при вида на Кучето и хората му. Бяха предимно жени и малки момчета, имаше и няколко старци. Бяха измъкнати от постелите от звъна на камбаната и все още полузаспали, със зачервени очи и подпухнали лица, с раздърпани дрехи и кой каквото оръжие беше грабнал в последния момент. Едно момче стискаше касапски сатър. Един възрастен мъж държеше меч, но беше така прегърбен под тежестта му, че изглеждаше още по-стар. Отпред стоеше момиче с разбъркана коса и вила в ръка, нещо в изражението му напомни на Кучето за Шари. Имаше изпитателен и замислен поглед, точно както тя някога го гледаше, преди да започнат да си лягат заедно. Кучето забоде поглед в босите му мръсни стъпала, надявайки се да не му се наложи да го убива.

Ако успееха здраво да ги изплашат, щяха да свършат най-добре работата, бързо и лесно. Затова Кучето се опита да не звучи като някой, който направо щеше да се насере от страх, а като някой, от когото трябваше да се боят. Някой като Логън. Не, това май ще дойде в повече. Като Три дървета тогава. Суров, но справедлив, човек, който винаги търсеше най-доброто за всеки.

— Старейшината сред вас ли е? — изръмжа Кучето.

— Аз съм — обади се дрезгаво старецът с меча. Лицето му беше сковано от ужас при вида на въоръжената тълпа непознати на площада на собствения му град. — Казвам се Брас. А кой, мамка му, си ти?

— Казвам се Кучето, това тук е Хардинг Мрачния, а онова едро момче е Тъл Дуру Буреносния. — Няколко чифта очи се ококориха. Разнесе се шепот. Явно бяха чували тези имена. — Тук съм с петстотин войници и тази нощ завзехме града ви. — Някои ахнаха, други изпищяха. Точната бройка на хората му се доближаваше повече до двеста, но Кучето реши, че точният брой за никого няма да е от полза. Можеше да им хрумне идеята да се бият, а той не гореше от желание да стига дотам, да наръга някоя жена, още по-малко — да бъде наръган от нея. — Наоколо има още много от нас, а вашите часови са здраво завързани, онези, които не се наложи да убием. Някои от момчетата ми, искам да сте наясно, че един от тях е Дау Черния…

— Това съм аз. — Дау се ухили с противната си усмивка и някои от близко стоящите до него се дръпнаха, сякаш адът се беше отворил току пред краката им.

— … те искаха направо да почнем да палим къщите и да избием малко народ. Да действаме както когато Кървавия девет беше главатар, разбирате ли какво искам да ви кажа? — Някъде навътре в групата се разплака и заподсмърча дете. Момчето се заоглежда, а сатърът се полюшна несигурно в ръката му. Тъмнокосото момиче примигна объркано и стисна още по-силно вилата. Явно бяха схванали накъде отиват нещата. — Но аз реших да ви дам шанс да се предадете, все пак градът е пълен с жени, деца и така нататък. Сметките ми за уреждане са с Бетод, не с вас. Армията на Съюза иска да използва града за пристанище, да стоварва тук войски, провизии и каквото там още трябва. До час ще са тук с корабите си. Много от тях. Каквото ще става, ще става, със или без вашето съгласие. Мисълта ми е, можем да го направим по мръсния начин, ако така предпочитате. Мъртвите са ми свидетели, че имаме голям опит в тая работа. Или пък можете да предадете оръжието, ако имате такова, и да се разберем с добро и… как беше думата?

— Цивилизовано — каза Мрачния.

— А така, цивилизовано. Е, какво ще кажете?

Старецът намести пръсти около дръжката на меча, но имаше вид на човек, който по-скоро би го използвал като бастун, да се подпира на него, вместо да го размаха като оръжие. Вдигна очи към стената, откъдето го изгледаха няколко от войниците на Кучето, после раменете му се отпуснаха.

— Изглежда, сте ни спипали. Кучето казваш, а? Бях чувал, че си умно копеле. И бездруго тук не е останал никой да се бие с теб. Бетод отведе всеки, който можеше да държи копие и щит едновременно. — Обърна се и обходи с поглед окаяната тълпа зад гърба си. — Ще оставите ли жените на мира?

— Ще ги оставим.

— Онези, които искат да бъдат оставени на мира — обади се Дау и изгледа похотливо момичето с вилата.

— Ще ги оставим на мира — изръмжа Кучето и го изгледа остро. — Аз ще имам грижата.

— Добре тогава — изхриптя старецът, пристъпи напред и замижа от болка, докато се навеждаше да остави ръждивия меч в краката на Кучето. — Ако питаш мен, ти си по-свестен човек от Бетод. Май трябва да ти благодарим за милостта, ако си удържиш на думата де.