Джо Абъркромби: Последният довод на кралете

— Сигурен ли си, че майка ти няма нищо против да пиеш, хлапе? — Възрастният го сръчка с лакът в ребрата.

— Кой го е грижа к’во казва тя? — изръмжа момчето, като се стараеше гласът му да прозвучи малко по-дрезгаво.

Кучето му подаде чаша.

— Щом си достатъчно голям да държиш копие, значи си достатъчно голям да държиш и чаша, викам аз.

— Достатъчно голям съм! — троснато заяви хлапакът, грабна чашата от ръката на Кучето, но когато отпи, потрепери.

Кучето си спомни неговото първо питие. Спомни си колко силно му призля и как се замисли какво толкова му намираха на пиенето. Усмихна се. Хлапето най-вероятно реши, че се смее на него.

— Между другото, ти пък кой си?

— О, не му обръщай внимание — намеси се възрастният. — Още е прекалено млад, за да знае, че грубостите не печелят уважение.

— Няма проблем — отвърна Кучето, наля и на себе си една чаша и се наведе да остави буркана на земята. Не бързаше, трябваше добре да обмисли следващите си думи, не искаше да допуска грешки. — Казвам се Крег. — Някога наистина познаваше човек, на име Крег. Беше загинал при едно меле сред хълмовете. Кучето никак не го харесваше и се замисли защо точно неговото име му хрумна първо, но реши, че нямаше значение, щом върши същата работа като всяко едно друго. Плесна се по бедрото. — Наръгаха ме в крака при Дънбрек и още не съм се оправил напълно. Не ставам вече за преходи. Мисля, че и времето ми на предната линия приключи. Затова сигурно главатарят ми ме изпрати да наблюдавам морето с вас, момчета. — Вдигна поглед към плискащата се, огряна от лунната светлина вода, беше като жива. — Не че съжалявам много де. Право да си кажа, нагледал съм се на битки. — Последното поне беше вярно.

— Напълно те разбирам — каза едноръкият и размаха чуканчето на ръката си пред лицето на Кучето. — Как са нещата там?

— Нормално. Ония от Съюза още са пред собствените си стени и се опитват всячески да влязат вътре, а ние сме от другата страна на реката и ги чакаме да дойдат. От седмици нищо ново.

— Чух, че някои от момчетата са минали на страната на Съюза. Чух, че Три дървета бил там, ама умрял в битка.

— Голям мъж беше Три дървета — каза възрастният. — Голям човек.

— Ъхъ — отвърна Кучето. — Така си е.

— Казват обаче, че Кучето заел мястото му — продължи едноръкият.

— Наистина?

— Така разправят. Гадно копеле е тоя. Бил огромно животно. Викали му Кучето, защото някога отхапал на една жена циците.

— Така ли разправят? — запримига Кучето. — Е, аз никога не съм го срещал.

— Аз чух, че Кървавия девет бил там — прошепна момчето с широко ококорени очи, все едно говореше за привидение.

— Пфу — изсумтяха подигравателно другите двама. — Кървавия девет е мъртъв и добре, че се отървахме от тоя зъл копелдак. — Едноръкият потрепери. — Ама и ти си един, какви ти хрумват понякога.

— Така чух, само това казвам.

Възрастният отпи жадно от грога и премлясна с устни.

— Няма значение кой къде е. На южняците най-вероятно ще им писне и като си върнат крепостта, ще си тръгнат през морето. И всичко пак ще си е постарому. При всички положения няма да им хрумне да идват насам към Уфрит.

— Не — намеси се с охота едноръкият. — Няма да дойдат насам.

— Е, ние тогава за какво стоим тука? — измрънка хлапето.

Възрастният извъртя очи с досада, все едно за десет и път чуваше този въпрос и за десети път трябваше да отговаря по един и същ начин.

— Защото такава ни е задачата, хлапе.

— А като ти дадат задача, по-добре гледай да я свършиш като хората. — Кучето си спомни как Логън казваше това, а след него и Три дървета. И двамата вече ги нямаше — обратно при пръстта, но от това думите им не спираха да са верни. — Без значение дали е някоя досадна задача, трудна или пък гадна. — Мамка му, как само му се пикаеше. Винаги му се пикаеше в момент като този.

— Така си е — каза възрастният с усмивка, надвесен над чашата си. — Работата трябва да се върши.

— Трябва. Жалко. Изглеждате ми свестни момчета. — Кучето се пресегна зад гърба си, небрежно, все едно просто искаше да се почеше по задника.

— Жалко? — На лицето на хлапака се изписа озадачение. — Какво искаш да кажеш с това жа…

Дау Черния изникна зад гърба му и му преряза гърлото.

Почти в същия момент мръсната ръка на Мрачния запуши устата на едноръкия. През цепката на наметалото в средата на гърдите му се показа върхът на меч. Кучето скочи и нанесе три бързи удара с ножа си в ребрата на възрастния. Онзи изпъшка, залитна и ококори очи. Чашата още висеше в едната му ръка, а от отворената му уста бавно се проточи една лига. После падна.