Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

Другият изрева с пълно гърло и прескочи тялото на другаря си. Логън спря меча му със своя и двете остриета изстъргаха звучно. Блъсна с рамо щита му и го свали по задник на земята. Онзи простена и вдигна крак, за да се предпази. Логън замахна и острието на меча на Създателя разцепи стъпалото му до глезена.

Писъкът на войника не беше заглъхнал, когато чу забързани стъпки. Извърна се рязко и видя връхлитащия с изкривено от ярост лице Дау.

— Мри! — изсъска той. Логън се дръпна назад и остриетата на меча и секирата прелетяха на косъм от двете страни на тялото му. Опита да замахне с меча на Създателя, но Дау беше прекалено бърз и прекалено хитър — опря крак в корема му и го запрати, залитащ, назад.

— Мри, Кървави девет! — Дау налетя отново. Логън се измъкна няколко пъти от ударите му, парира с острието, залитна насам-натам, но Черния не спираше за секунда с безмилостните атаки. Стоманата блестеше в мрака, остриетата летяха, всеки удар — смъртоносен.

— Умирай, зло копеле такова! — Мечът на Дау се стовари отгоре и Логън успя в последния момент да спре острието му със своето. Секирата излетя изневиделица, острието й изсвистя от долу на горе, попадна в гарда на меча на Създателя и дръжката му се отскубна от изтръпналите пръсти на Логън. Мечът излетя и се превъртя няколко пъти във въздуха, докато Логън залиташе назад, задъхан и плувнал в пот.

Сега вече беше сериозно загазил. Не му беше за пръв път, естествено, и преди беше оцелявал, за да чуе песните, но сега не виждаше накъде по-зле можеха да отидат нещата. Кимна към меча на Създателя, който лежеше на пода до единия ботуш на Дау.

— Дали няма да си склонен да дадеш на човек шанс за честен двубой, а?

Дау се ухили.

— Аз как се казвам? Дау Белия?

Естествено, Логън имаше нож подръка. Винаги имаше, при това не един. Погледът му прескочи от острието на секирата в едната ръка на Дау към това на меча в другата. Нямаше толкова ножове, които да се опрат на тези две остриета, не и в ръцете на Дау Черния. Не на последно място, някъде в мрака на залата се чуваше тракането на арбалета, докато Калдер продължаваше да се мъчи да го зареди. И сигурно нямаше да пропуска вечно целта. Войникът с разцепеното стъпало се влачеше по пода към вратите, за да пусне още мъже в залата и да довършат започнатото. Ако Логън продължеше да се бие — беше мъртвец, със или без Кървавия девет. Така остана изборът между смъртта и шанса за живот, а това не е никакъв избор.

Когато знаеш какво трябва да се направи, по-добре приключвай бързо, вместо да живееш в страх от предстоящото. Така щеше да каже баща му. Логън се обърна към прозорците. Високите, отворени прозорци, през които нахлуваха ярката светлина и студеният вятър. Затича се.

Чу виковете зад гърба си, но не им обърна внимание. Продължи да тича. Дъхът свистеше в гърлото му. Дългите ивици светлина подскачаха пред очите му и приближаваха. С няколко скока изкачи стълбите на подиума и прелетя покрай трона на Скарлинг. Засили се. Дясното му стъпало хлопна върху дъските. Лявото плесна върху каменния перваз на прозореца. Излетя навън с всичката останала му сила и за момент увисна неподвижно във въздуха, свободен.

Тогава започна падането. Бързо. Грубата стена, а след нея и отвесната скала профучаха покрай него — сива скала, зелен мъх, тук-там задържал се сняг, всичко се завъртя. Логън бавно се усука във въздуха. Размаха безпомощно ръце и крака. Беше прекалено изплашен, за да вика. Въздушната струя го блъсна в очите, изопна дрехите му и изкара въздуха от устата му. Това ли избра? Сега, докато летеше към реката, не му изглеждаше никак умно решение. Но едно се знае за Логън Деветопръстия, че…

Водата се надигна да го посрещне. Блъсна го със силата на връхлитащ бик, изкара въздуха от гърдите му и мислите от главата му. Всмука го и го погълна в студената си тъмнина…

Четирима души, без които…

Брен Абъркромби, чиито очи подпухнаха от четенето й

Ник Абъркромби, чиито уши писнаха от слушането й

Роб Абъркромби, чиито пръсти се протъркаха от прелистване на страниците й

Лу Абъркромби, чиито ръце изтръпнаха да ме вдигат

А също така, в Палатата на въпросите,

всички, които помагаха в така тежките разпити, но най-вече:

началник Спантън, практик Уиър и, разбира се, инквизитор Редфърн.

Вече можете да оставите инструментите.

Признавам всичко…

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5568