Джо Абъркромби: Последният довод на кралете

Топката на дръжката на меча на Създателя изхрущя в устата му, преди да беше направил каквото и да било. Главата му се метна назад и от лицето му пръснаха черни капки кръв и едно бяло парче от зъб. Запрепъва се заднишком и Логън го последва. Очите на Скейл се извъртяха надолу, докато секирата отиваше нагоре. Отвори уста и понечи да изкрещи. Ботушът на Логън се вряза в крака му. Коляното се огъна назад с остро пукане и той се просна на пода. Секирата излетя от ръцете му и викът му премина в писклив крясък.

— Коляното ми! Аа! Мамка му! Коляното ми! — Замята се по пода, с окървавена уста, опитваше да се пълзи заднишком с помощта на здравия си крак.

— Тлъста свиньо — изсмя му се Логън. — Предупредих те, нали?

— Мамка му! — кресна Дау. Грабна секирата и меча си и скочи от трона на Скарлинг. — Ако искаш нещо да стане както трябва, сам си го свърши!

Логън искаше да наръга Скейл в дебелата глава, но вече имаше прекалено много мъже, които да държи под око. Калдер зареждаше нова стрела в арбалета. Логън пристъпи встрани и застана така, че да наблюдава всички едновременно, най-вече Дау.

— Хайде, продажно копеле! — извика му. — Дай да те видим!

— Продажен, аз? — изсумтя Дау, докато слизаше бавно по стъпалата на подиума. — Гадно копеле, да, знам се що за човек съм. Но на теб не съм ти никакъв. Правя разлика между враговете и приятелите ми. Никога не избивам своите. Бетод беше прав за едно, Кървави девет. Ти си изтъкан от смърт. И да ти кажа, ако сега те пречукам, това ще е най-доброто, което съм правил в целия си живот.

— Така значи, а?

Дау се озъби.

— Така, а също ми дойде до гуша да те следвам и да правя каквото кажеш.

Връхлетя бърз като змия. Секирата замахна отгоре, а мечът изсвистя отстрани, на нивото на корема. Логън избягна секирата и спря меча със своя. Двете остриета иззвънтяха силно. Дау го ритна с коляно в болните ребра и той залитна към стената. Налетя отново. Остриетата му описаха блестящи дъги в мрака. Логън успя да скочи настрани и да се претърколи през глава по пода. Скочи на крака и бавно и спокойно отиде до средата на залата.

— Това ли беше? — усмихна се, надвивайки болката в ребрата.

— Само се разкършвам, да раздвижа кръвта.

Дау скочи напред, престори се, че тръгва надясно, но вместо това нападна отляво — замахна отгоре с меча и секирата едновременно. Логън видя рано посоката, пропусна секирата покрай себе си и отклони меча с острието си. Дау се дръпна рязко назад, когато върхът на меча на Създателя изсвистя пред лицето му, и направи крачка-две. Окото му потрепна и от една резка под него потече кръв.

Логън се ухили и превъртя дръжката на меча в юмрука си.

— Гледам, раздвижи ти се кръвта, а?

— Ъхъ — на свой ред се ухили Дау. — Точно като едно време.

— Трябваше да те убия тогава.

— Трябваше и още как. — Дау не спираше да се движи, обикаляше около Логън с блеснали на студената светлина от прозорците остриета. — Но ти много си падаш да се правиш на добряк, а? Знаеш ли кое е по-лошо от злодея? Злодеят, който се мисли за герой. Такъв човек не се спира пред нищо и винаги си намира извинение. Веднъж вече имахме едно безмилостно копеле, дето се обяви за крал, проклет да съм, ако оставя някой още по-зъл копелдак да направи същото. — Престори се, че напада, и Логън се дръпна назад.

Арбалетът изтрака отново и стрелата профуча между двамата. Дау изгледа кръвнишки Калдер.

— Ти да ме убиеш ли се опитваш бе? Пуснеш ли още една стрела, ще те накълцам, ясно?

— Ти спри да се занасяш и го убий най-после! — тросна му се Калдер и продължи да върти ръчката на арбалета.

— Убий го! — изрева някъде от тъмнината Скейл.

— Работя по въпроса, свиньо. — Дау кимна на двамата войници при вратите. — Вие ще се включите ли, или к’во? — Двамата се спогледаха. Не бяха много ентусиазирани от идеята. Накрая тръгнаха през залата, с приковани в Логън очи, с вдигнати щитове. Започнаха да го изтикват към ъгъла.

— Така значи ще свършиш работата, а? — озъби се Логън, докато отстъпваше.

— Предпочитам да те убия честно, един срещу един. Но с малко измама? — Дау сви рамене. — Ще свърши същата работа. Не си падам по това, да давам шансове и да улеснявам противника. Хайде де! Скачайте му!

Двамата пристъпиха предпазливо напред и Дау се дръпна настрани. Логън заотстъпва, опита да си придаде изплашен вид и зачака подходяща възможност. И тя не се забави. Един от войниците пристъпи малко по-близо, отколкото трябваше, дори свали щита си една идея по-ниско. Избра най-неподходящия момент да замахне със секирата си и го направи по най-нескопосания начин. Цък. Мечът на Създателя отсече ръката му под лакътя и тя остана да се полюшва на парче от ризницата. Онзи залитна напред, пое с хриптене въздух, готов да изкрещи. От ръката му изпръска кръв и плисна на дъските. Логън отвори дълбока резка в шлема му и войникът се свлече на колене. Измърмори нещо неразбираемо и по лицето му потече кръв. Очите му се извъртяха към тавана и той падна на една страна.