Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

Джизал седеше в тъмното. Гледаше танцуващите пламъци в огромната камина и размишляваше за това, какъв можеше да е сега животът му. И в мислите му имаше немалко горчилка. По колко пътища можеше да тръгне, а ето че стигна дотук. Сам.

Чу изскърцването на пантите. Малката врата към спалнята на кралицата бавно се отвори. Дори не си беше направил труда да я заключва откъм неговата страна. Не се сети за никакви обстоятелства, при които кралицата може да иска да я използва. Значи ставаше дума за някаква грешка в етикета от негова страна и тя не може да изчака с хокането до сутринта.

Изправи се бързо, глупашки притеснен.

Терез пристъпи в стаята. Изглеждаше толкова различно, че първоначално едва я позна. Косата й беше разпусната и носеше само тънка нощница. Босите й крака прекосиха стаята и се насочиха към камината. Изглеждаше изненадващо по-млада. Млада и дребна, крехка и самотна. Джизал я погледна, предимно объркан, но и някак изплашен, а когато приближи огъня и светлината огря тялото й — леко възбуден.

— Терез… — запъна се на думата. Не беше „мила моя“. Не беше и „любов моя“. „Заклет враг“ беше най-близо до истината, но това нямаше да му е от полза в разговора. — Мога ли с нещо…

Прекъсна го както винаги, но не с тирада, както беше очаквал.

— Съжалявам за начина, по който се държах с теб. За нещата, които ти казах… сигурно ме мислиш за…

Имаше сълзи в очите й. Истински сълзи. И пак нямаше да повярва, ако не се беше разплакала. Джизал пристъпи бързо към нея, с протегната напред ръка, без да знае какво да прави с нея. Въобще не си беше и помислял, че може да получи от нея извинение, още по-малко така истинско и откровено.

— Знам… — запелтечи, — знам… не съм това, което си очаквала от мен като съпруг. И съжалявам за това. Но и аз като теб съм затворник в този брак. Надявам се обаче… да успеем да извлечем поне някаква полза от него. Може би има начин да… поне да се държим мило един с друг? Нямаме никой друг до себе си. Моля те, кажи ми какво трябва да направя и…

— Шшш. — Тя сложи пръст на устните му и го погледна в очите. Едната половина от лицето й беше осветена в оранжево от огъня, другата черна в сянката. Пръстите й се заровиха в косата му и придърпаха лицето му към нея. Целуна го нежно, някак неловко, устните им се допряха едва, после се притиснаха едни в други. Джизал плъзна ръка по шията на Терез, пръстите минаха зад ухото, но палецът му остана да гали нежно бузата й. Устите им се движеха механично, под акомпанимента на учестеното дишане на Джизал през носа и лекото мляскане с устни. Не беше най-страстната целувка в живота му, но беше в пъти повече от това, което някога се бе надявал да получи от нея. Пъхна езика си в устата й и усети приятния гъдел в слабините си.

Спусна другата си ръка по гърба й и усети фините издатинки на гръбнака й. Простена тихо, докато ръката му се плъзгаше по задника й. После мина по бедрото и се насочи нагоре между краката й. Краят на нощницата се набра около китката му. Усети как Терез потрепери, как се стресна и прехапа устни, от изненада или дори от отвращение. Джизал дръпна рязко ръката си и двамата се отдръпнаха един от друг, наведоха смутено глави към пода.

— Съжалявам — промърмори той и вътрешно се прокле заради невъздържаността си. — Аз…

— Не. Моя е вината… Нямам… опит… с мъже… — Джизал примигна за момент, после почти се усмихна от облекчение. Разбира се. От ясно по-ясно. Тя беше толкова самоуверена, толкова наперена, нито за миг не му беше минало през ума, че може да е девствена. Затова беше потреперила, просто от страх. От страх да не го разочарова. Изведнъж бе обзет от състрадание към нея.

— Не се тревожи — прошепна нежно, пристъпи отново напред и я взе в обятията си. Усети как тялото й се стегна. От нерви е. Погали нежно косата й. — Мога да почакам… не е нужно сега… има време.

— Не — отвърна тя с трогателна настойчивост и го погледна безстрашно в очите. — Не. Сега.

Вдигна нощницата си и я съблече през главата. Пусна я на пода и пристъпи към него. Хвана ръката му за китката, придърпа я върху бедрото си и я насочи нагоре.

— Аа — изпъшка тя гърлено и устните й се отъркаха в бузата му. Джизал долови дъха й в ухото си. — Да… точно там… не спирай.

Беше останал без дъх, когато Терез го поведе към леглото.

— Ако това е всичко? — Глокта огледа масата, но възрастните съветници мълчаха. Всички чакат моята дума. Кралят отново отсъстваше, затова ги накара да чакат ненужно дълго. За да няма недоразбрали кой всъщност командва тук. В края на краищата, защо не? Предназначението на властта не е демонстрация на снизходителност. — В такъв случай, заседанието на Висшия съвет се закрива.