Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

— Хванете я. Но без следи по кралицата, моля.

— Не! — изкрещя отново Терез. — Ще се разделите с главите си за това! Моят баща… баща ми е…

— На път за Талинс. Но и бездруго не го виждам как започва война заради приятелката ви от детинство. Вие сте продадена и платена, а върховен херцог Орсо не ми изглежда човек, който разваля сключена вече сделка.

Двамата практици и двете жени се впуснаха в тромав танц в далечния край на стаята. Единият маскиран успя да хване Шалир за китките и да я отскубне от ръцете на кралицата. Свали я на колене, изви ръцете й зад гърба и им щракна тежките окови. Терез пищеше, удряше с юмруци, риташе, дереше другия практик, но със същия успех можеше да си изкара яда на някое дърво. Огромният здравеняк почти не помръдваше, с безизразни колкото маската под тях очи.

Глокта се улови, че почти се усмихва на грозната гледка. Може и да съм сакат, грозен и постоянно измъчван от нечовешка болка, но унижението на една красива жена е от удоволствията, които все още мога да си позволя. Само дето сега вместо с мили думи и настойчивост, го правя със сила и заплаха, но какво? Все така забавно е.

Единият практик нахлузи на главата на Шалир чувал от зебло и виковете й заглъхнаха и преминаха в ридание. После я изправи на крака и я изведе безцеремонно от салона. Другият остана на място, за да държи кралицата приклещена в ъгъла. След това и той тръгна към вратата. На излизане вдигна внимателно преместения стол и го постави точно на мястото, където беше преди.

— Проклет да си! — изкрещя Терез, когато вратата се затвори и стиснатите й юмруци се разтрепериха. — Проклет да си, сакато копеле! Само ако я нараниш…

— Няма да се стигне дотам. Защото освобождаването й зависи изцяло от вас.

Кралицата млъкна и задиша тежко.

— Какво трябва да направя?

— Да се чукате, Ваше Величество. — В красивата обстановка думите прозвучаха още по-грозно. — И да родите деца. Разполагате със седем дни, през които графинята няма да бъде докосната с пръст. Ако след изтичане на този период не разбера, че всяка вечер онази работа на краля не е била под пълна пара, ще я представя на практиците ми. Горките момчета. Нямат никакъв опит, няма върху кого да се упражняват. По десет минути на човек ще е достатъчно, но те са толкова много. Смея да твърдя, че приятелката ви от детинство ще е заета денонощно.

Лицето на Терез потрепери от ужас. И как не? Това е изключително долно, дори по моите стандарти.

— А ако направя каквото искаш?

— В такъв случай графинята ще бъде жива и здрава. В момента, в който се потвърди, че сте бременна, ще ви я върна. И до раждането нещата могат да останат както са сега. Две момчета за наследници на трона и две момичета, за да се омъжат подходящо. След което приключваме всякакви отношения. И кралят ще трябва да търси забавления за през нощта другаде.

— Но това ще трае години!

— Ако го яхате здраво, може да приключите за три-четири. А също така може да улесните живота на всички, ако поне се престорите, че ви харесва.

— Да се престоря? — прошепна тя.

— Колкото повече изглежда, че ви харесва, толкова по-бързо ще свърши. И най-евтината курва на доковете може да крещи с пълно гърло за дребни монети, при това, когато я опъват моряци. Нали не ми казвате, че не можете да повикате малко за краля на Съюза? Обиждате патриотичните ми чувства! Ъъ! — изпъшка Глокта и завъртя очи към тавана в престорен екстаз. — Аа! Да! Точно там! Не спирай! — Усмихна се. — Виждате ли? Дори аз го мога! А за лъжкиня с вашия опит не би трябвало да е никакъв проблем.

Насълзените й очи зашариха из стаята, сякаш търсеше начин за бягство. Но такъв няма. Доблестният архилектор Глокта, закрилник на Съюза, туптящото сърце на Висшия съвет, образец на благородническата добродетел, надмина очакванията в областта на политика и дипломация. Усети съвсем леко потръпване в стомаха, докато я гледаше как издиша от отчаяние, някакво едва доловимо човъркане в червата. Вина? Стомашно неразположение? Няма значение, научих си урока. Състраданието не ми се удава.

Пристъпи крачка напред.

— Ваше Величество, надявам се, осъзнавате напълно алтернативата.

Тя кимна и изтри очи. После вдигна гордо брадичка.

— Ще направя каквото искате. Моля, умолявам ви, не я наранявайте… моля…

Моля, моля, моля. Поздравления, Ваше Високопреосвещенство.

— Имате думата ми. Ще се погрижа лично графинята да получи най-доброто отношение. — Той прокара леко език по дупките между зъбите си. — А вие ще направите същото за съпруга си.