Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

— Не заслужавам това — прошепна Глокта.

— Никой не получава това, което заслужава.

Кралица Терез изгледа отвисоко куцащия през огрения от слънцето салон Глокта, без дори да опита да прикрие презрението и погнусата си. Все едно е видяла хлебарка, осмелила се да се появи в нейното кралско присъствие. Ще видим тази работа. Пътеката ми е позната. Сам съм вървял по нея, а след това пак по нея съм мъкнал толкова много други. Първо идва гордостта. После болката. Веднага след нея напира смирението. А накрая идва покорството.

— Казвам се Глокта. Новият архилектор на Инквизицията на Негово величество.

— А, сакатият — отвърна ехидно тя. Освежаващо пряма е. — И защо нарушаваш спокойствието ми? Тук няма да откриеш престъпници. Само стириянски кучки.

Погледът на Глокта прескочи към другата жена в стаята, стоеше изпънала гръб до един от прозорците.

— Дошъл съм да обсъдим нещо, но по-добре това да стане насаме.

— Графиня Шалир е моя приятелка от детинство. Няма нищо, което да имаш да ми казваш и което тя да не може да чуе. — Графинята дари Глокта с почти същия пронизващ и пълен с презрение поглед, като този на кралицата.

— Много добре. Не се сещам за достатъчно деликатен начин да го кажа, но се съмнявам, че деликатността ще е от полза. До знанието ми достигна, Ваше Величество, че не изпълнявате съпружеските си задължения.

Дългата фина шия на Терез направо щеше да се скъса, докато тя повдигаше възмутено брадичка.

— Как смееш? Това не е твоя работа!

— Боя се, че е. Става дума за наследниците на краля, нали разбирате? Бъдещето на кралството и така нататък.

— Това е недопустимо! — Лицето на кралицата побеля от злоба. Бижуто на Талинс наистина хвърляло огньове. — Налага ми се да ям отвратителната ви храна, трябва да страдам заради вашето отвратително време, от мен се иска да се усмихвам на идиотското бръщолевене на малоумния ви крал! А сега трябва да давам обяснения на уродливите му служители, така ли! Аз съм затворничка тук!

Глокта огледа красивия салон. Разкошните завеси на прозорците, позлатата по мебелите, великолепните картини. Двете красиви жени и техните красиви дрехи. Заби един зъб в долната част на езика си.

— Повярвайте ми. Затворите не изглеждат така.

— Има много видове затвори!

— Аз свикнах с по-страшни неща, същото се отнася и за останалите. Трябва да видиш с какво трябва да се примирява жена ми.

— С това, да деля леглото си с някакво отвратително копеле, с някакъв син на не знам си кой, с това, да позволя някакъв смрадлив, космат мъж да ме опипва нощем! — Кралицата потрепери от отвращение. — Това не мога да понеса!

Очите й се навлажниха. Придворната дама притича с шумолене на прекрасната си рокля, приклекна до нея и сложи утешително ръка на рамото й. Терез постави своята върху нейната. Графинята изгледа Глокта с неприкрита омраза.

— Вън! Марш оттук, сакати човече, и не се връщай повече! Разстрои Нейно величество!

— Имам истинска дарба за това — промърмори Глокта. — Само една от причините, поради които съм толкова мразен навред… — Намръщи се. Вторачи поглед в двете ръце на рамото на кралицата. Утешителен, успокоителен, закрилнически допир. Предана приятелка, довереница, почти сестра. Но има нещо повече. Прекалено фамилиарно. Прекалено сърдечно. Почти като… аа.

— Вие не се интересувате много от мъже, нали?

Двете извърнаха едновременно глави и Шалир дръпна ръката си от рамото на кралицата.

— Не разбирам накъде биете! — кресна възмутено Терез, но в гласа й се прокрадна паника.

— Мисля, че добре разбирате накъде бия. И това улеснява значително задачата ми. Малко помощ, ако обичате! — Двамата едри практици нахлуха в салона. И ето как бързо се обръщат нещата. Невероятно, как двама здравеняци разнообразяват разговора. Понякога властта е само номер, който ни играе собственото ни въображение. Научих това в императорския затвор, а новият ми господар ми опресни знанията.

— Няма да посмеете! — изпищя на двамата практици Терез. — Няма да посмеете да ме докоснете!

— С малко късмет, съмнявам се, че ще се наложи, но това тепърва ще се види. — Посочи графинята. — Хванете тази жена.

Двамата маскирани тръгнаха с тежки стъпки по дебелия килим. Единият отмести много внимателно един стол от пътя си.

— Не! — извика кралицата, скочи на крака и грабна ръката на приятелката си. — Не!

— Да — каза Глокта.

Вкопчени една в друга, двете отстъпиха назад. Терез застана отпред, с оголени зъби, облещени от ужас очи, готова на всичко, за да защити графинята от двете надвиснали над тях фигури. Човек направо да се трогне от такава демонстрация на загриженост, човек, способен да се трогне, разбира се.