Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

Който и да беше обзавеждал Бялата стая, беше дръзнал да премине отвъд строгата неприветливост и да навлезе смело в царството на пълното неудобство. Човек би предположил, че ще съобразят и ще се погрижат най-влиятелните мъже в страната да седят на някаква тапицерия. А може би са искали да напомнят на обитателите й, че човек никога не бива да си позволява прекалено много комфорт на върха на властта. Хвърли бегъл поглед настрани и забеляза, че Баяз го гледа. Всъщност за мен по-некомфортно от това — няма накъде. Май достатъчно често го повтарям? Потрепери, докато се мъчеше да се придърпа напред, и краката на стола му изскърцаха звучно по пода.

Много отдавна, когато бях красив, млад и обещаващ, си мечтаех един ден да седна на тази маса като благороден лорд-маршал или уважаван върховен правозащитник, или дори като достопочтен лорд-шамбелан. Кой да подозира, дори в най-черни мигове, че този красив Санд Глокта ще седи във Висшия съвет като всяващия ужас, ненавистен, всевластен архилектор на Инквизицията? Едва удържаше усмивката си да не грейне на беззъбата му уста, докато се отпускаше върху недружелюбната дъска.

Не всички изглеждаха доволни от неочакваното му повишение обаче. Особено крал Джизал, който хвърляше на Глокта гневни погледи, изпълнени с особена неприязън.

— Забележително е, че вече сте встъпили официално в длъжност — озъби се той.

— Тези неща стават бързо, когато има желание, Ваше Величество — се намеси Баяз.

— В крайна сметка — отбеляза Хоф, като за момент се откъсна от бокала си, за да обиколи масата с меланхоличен поглед — числеността ни сериозно пострада.

Така си е. Няколко стола стояха съвсем празни. Маршал Варуз беше изчезнал, вероятно бе мъртъв. Със сигурност бе мъртъв, предвид че е ръководил отбраната от Кулата на веригите — постройка, понастоящем разпиляна навред из улиците на града. Сбогом, учителю по фехтовка, сбогом. Върховният правозащитник Маровия също би оставил празно място. Без съмнение още се опитват да изстържат замразеното месо от стените на кабинета му. Адио и на третия ми ухажор. Лорд Валдис, командир на рицарите вестители, също не присъстваше. Бил на стража край южната порта, както разбрах, когато гуркулите взривили гърмящия си прах. Тялото му не е открито, нито някога ще бъде, както изглежда. Нямаше го и лорд-адмирал Рютзър. Ранен в морската схватка със сабя в корема. Уви, не се очаква да оцелее.

Елитът на властта май наистина е пооредял.

— Маршал Уест не може ли да е сред нас? — попита лорд-канцлер Халек.

— Съжалява, че няма тази възможност. — Генерал Крой сякаш отщипваше всяка дума със зъби. — Помоли ме да заема мястото му и да говоря от името на войската.

— И как е маршалът?

— Ранен.

— И допълнително покосен от пагубната болест, която помете Агрионт — додаде кралят и погледна намръщено към Първия магус.

— Жалко. — На лицето на Баяз нямаше изписан дори намек за съжаление, или каквото и да било друго.

— Ужасна работа — жално отбеляза Хоф. — Лекарите са в пълно неведение.

— Малцина оцеляват. — Блясъкът в погледа на Лутар бе станал смъртоносен.

— Да се надяваме от сърце — намеси се енергично Торликорм, — че маршал Уест ще е от щастливците. Да се надяваме. Макар че надеждите не променят нищо.

— В такъв случай, по работа. — Виното заклокочи през гърлото на гарафата и напълни за втори път от началото на срещата бокала на Хоф. — Как върви кампанията, генерал Крой?

— Гуркулската войска е напълно разгромена. Подгонихме ги в посока Келн, където неколцина успяха да избягат с останките от флота им. Но корабите на херцог Орсо бързо разрешиха този проблем. Гуркулското нашествие приключи. Победата е наша. И въпреки това се мръщи, все едно признава разгром.

— Отлично.

— Народът дължи хиляди благодарности на своите смели войници.

— Нашите поздравления, генерале.

Крой се загледа в плота на масата.

— Поздравленията са за маршал Уест, който даваше заповедите, и за генерал Паулдър и останалите, които дадоха живота си, за да ги изпълнят. Аз бях просто наблюдател.

— Но и вие изиграхте своята роля, при това блестящо. — Хоф вдигна бокала си. — Предвид злощастното отсъствие на маршал Варуз, съм убеден, че Негово величество скоро ще ви повиши. — Погледна краля и Лутар избоботи някакво съгласие, но без ентусиазъм.

— За мен ще е чест да служа по какъвто начин Негово величество намери за добре, разбира се. Но пленниците са приоритет. Наброяват няколко хиляди, а не разполагаме с храна, която…