Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

— Не — безцеремонно отсече Баяз. — Нито гилдиите, нито банките. Свободната работа на тези благородни институции осигурява състоятелност и сигурност на всички. Бъдещето на нацията е в търговията.

Халек смирено склони глава. Нима долавям нещо като страх?

— Разбира се, лорд Баяз, прав сте. Открито признавам грешката си.

Магусът продължи, сякаш нищо не се беше случило.

— Може би банките все пак биха отпуснали заем на короната.

— Чудесна идея — тутакси отвърна Глокта. — Банкова къща „Валинт и Балк“ е надеждна институция, с традиции. Оказаха ми невероятна помощ в опитите ми да задържа Дагоска. Сигурен съм, че пак ще можем да разчитаме на тяхната помощ. — Усмивката на Баяз бе едва доловима. — Междувременно земите, авоарите и титлите на предателя лорд Брок бяха реквизирани от короната. Продажбата им ще донесе значителна сума.

— Ами самият човек, архилекторе?

— Май излиза, че е дезертирал заедно с последните гуркули. Подозираме, че все още е техен… гост.

— Искаш да кажеш, тяхна марионетка. — Баяз изсъска през зъби. — За жалост. Той може да продължи да бъде ядро на недоволство.

— Две от децата му са заключени в Палатата на въпросите. Дъщеря му и единият от синовете. Може да предложим размяна…

— На Брок? Ха! — озъби се Хоф. — Той не би заменил собствения си живот за целия свят и всичко в него.

— В такъв случай можем да демонстрираме намеренията си. — Глокта повдигна вежди. — Ясно послание, че изменничеството няма да бъде толерирано по никакъв начин?

— Това никога не е излишно — изръмжа Баяз и останалите го подкрепиха с одобрително мърморене.

— Публична демонстрация на вината на Брок, тогава и отговорността му за разрушаването на Адуа. Плюс няколко обесвания. Горките, лош късмет да се родиш син на толкова амбициозен баща, но какво да правим, хората обичат публичните екзекуции. Някакви предпочитания за ден или…

— Няма да има никакви обесвания. — Кралят гледаше Баяз изпод вежди.

Хоф запримига.

— Но, Ваше Величество, не можете да допуснете…

— Достатъчно кръв се проля. Предостатъчно. Освободете децата на лорд Брок. — Около масата се разнесоха възклицания. — Пуснете ги да отидат при баща си или да останат в Съюза като обикновени граждани — както предпочетат. — Баяз изпепеляваше с погледи от другия край на масата, но кралят не трепна. — Войната свърши. Победихме. Войната никога не свършва, победата е временна. Предпочитам да опитам да излекувам раните, вместо да ги задълбочавам. Раненият враг е най-добрият враг, убива се най-лесно. Понякога милостта ти носи повече от жестокостта.

Глокта се прокашля.

— Понякога. Макар самият аз още да не съм видял подобно нещо с очите си.

— Добре — отсече категорично кралят с тон, който показваше, че дискусията е приключила. — Значи е решено. Други спешни дела? Трябва да обиколя болниците, а после да видя как върви разчистването на разрушенията.

— Разбира се, Ваше Величество. — Хоф се поклони угоднически. — Грижата ви за поданиците, колко благородно от ваша страна.

Джизал го изгледа за момент, после изсумтя и стана. Беше напуснал стаята, преди повечето от старците да успеят да се надигнат с усилие от столовете си. А на мен ми трябва още повече време за подобни начинания. Когато Глокта най-сетне успя да се пребори със стола и се изправи с разкривено лице, намери Хоф до себе си, с намръщено червендалесто лице.

— Имаме малък проблем — промърмори той.

— Нима? Нещо, което не можем да обсъдим пред останалите от Съвета?

— Боя се, че да. Нещо, което би било по-добре да не обсъждаме най-вече пред Негово величество. — Хоф погледна бързо през рамо, за да изчака последният от възрастните мъже да затвори тежката врата зад себе си и да остави двама им необезпокоявани. Аха, тайни, колко вълнуващо. — Сестрата на отсъстващия днес лорд-маршал.

Глокта свъси чело. Ох, леле.

— Арди Уест? Какво за нея?

— От достоверен източник знам, че тя се намира в… деликатно положение.

Познатите гърчове пробягаха по лявата половина на лицето на Глокта.

— Нима? Колко жалко. Забележително добре информиран сте за личните дела на въпросната дама.

— Мой дълг е да бъда информиран. — Хоф се надвеси по-близо и докато шепнеше, облъхна Глокта с вонящ на вино дъх: — Предвид кой евентуално е бащата…

— А именно? Макар да си мисля, че вече и двамата се досещаме за отговора.

— Кой друг, ако не кралят — изсъска Хоф и в гласа му се прокрадна паника. — Сигурно прекрасно знаете, че двамата имаха… връзка, да се изразя деликатно, преди неговата коронация. Едва ли е тайна. А сега това? Копеле! При положение че и около възкачването на краля на трона не всичко беше перфектно чисто. При толкова много врагове в Камарата на лордовете? Такова дете може да бъде използвано срещу нас, ако се разчуе, а няма как да не се разчуе! — Надвеси се още по-близо. — Такова нещо би представлявало заплаха за държавата.