Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

— Нямаме достатъчно храна за собствените си войници, за гражданите си, за ранените си — прекъсна го Хоф, докато попиваше влажните си устни.

— Можем да пуснем срещу откуп всеки по-стойностен пленник, за когото императорът ще е готов да плати? — предложи Торликорм.

— В цялата им проклета армия има едва шепа стойностни хора.

— Щом нямат стойност за императора, значи определено не са от значение и за нас. Да гладуват! — намръщи се Баяз.

Неколцина от присъстващите се наместиха неловко на столовете си.

— Става въпрос за хиляди животи — подхвана Крой.

Погледът на Първия магус го притисна като тежък камък и смаза всичките му възражения.

— Знам за какво говорим, генерале. Врагове. Нашественици.

— Със сигурност трябва има начин, нали? — вметна кралят. — Не може ли да ги натоварим на кораби обратно към бреговете на Кантика. Би било позорен край за победата ни, ако…

— Срещу всеки нахранен пленник стои по един гладен наш гражданин. Това е ужасяващата аритметика на властта. Трудно решение, Ваше Величество, но само с това разполагаме в тази стая. А какво е вашето мнение, архилекторе?

Погледите на краля и на възрастните мъже във високите столове се насочиха към Глокта.

— О, знаем какво трябва да се направи, и не трепваме, и прочие. Нека чудовището изрече присъдата, така че ние, останалите, да се почувстваме достойни люде. Не съм голям почитател на гуркулите. — Глокта сви пронизаните си от болка рамене. — Да гладуват!

Крал Джизал потъна в трона си и намръщеното му лице стана още по-мрачно. Възможно ли е нашият монарх да е една идея по-зле дресиран, отколкото му се ще да вярва на Първия магус?

Лорд-канцлерът Халек се прокашля.

— Сега, когато победата е наша, първата ни грижа несъмнено е разчистването на руините и възстановяването на пораженията, причинени от… — очите му нервно отскочиха към Баяз, после се върнаха — … гуркулската агресия.

— Така, така.

— Възстановяване. Съгласни сме всички.

— Разходите — Халек изкриви физиономия, сякаш самата дума му причиняваше болка, — дори само за разчистването на разрушенията в Агрионт, може да достигнат десетки хиляди марки. Цената на цялостното възстановяване — милиони. Ако добавим и тежките поражения върху Адуа… разходите… — Халек пак се намръщи и потърка чело с длан. — Дори не мога да предполагам.

— Можем само да дадем най-доброто от себе си — поклати тъжно глава Хоф. — И да караме марка по марка.

— Аз например предлагам да се обърнем към благородниците — предложи Глокта. Чуха се няколко одобрителни мърморения.

— Негово високопреосвещенство има право.

— Рязко ограничаване на правомощията на Камарата на лордовете — добави Халек.

— Сериозни данъци за онези, които не осигуриха материална подкрепа в последната война.

— Чудесно! Свийте им платната на благородниците. Проклети паразити.

— Решителни реформи. Да се върнат земи на короната. Данъчно облагане на наследството.

— Наследството! Прекрасна идея!

— И лорд-губернаторите също да влязат в кюпа.

— Скалд и Мид. Да. Отдавна се радват на прекалено много независимост.

— Мид едва ли би могъл да бъде обвинен, провинцията му е опустошена…

— Не е въпросът във вината — каза Баяз. Не, естествено, всички знаем чия е. — Въпрос на контрол. Победата ни предоставя възможност за промени.

— Трябва да централизираме!

— Уестпорт наред с другото. Твърде дълго ни предаваха срещу гуркулите.

— Сега имат нужда от нас.

— Може би трябва да установим клон на Инквизицията в града? — предложи Глокта.

— Опорна точка в Стирия!

— Трябва да изградим всичко наново! — Първия магус тупна по масата с месестия си юмрук. — По-добре и по-пищно и от преди. Статуите на Кралския булевард може и да са паднали, но отвориха място за нови.

— Нова епоха на възход — извика Халек с блеснал поглед.

— Нова епоха във властта — додаде Хоф с вдигнат бокал.

— Златна ера? — Баяз погледна през масата към Глокта.

— Ера на единство и възможности за всички! — включи се и кралят.

Предложението му някак не доби тежест. Погледите се извърнаха неловко към края на масата, където седеше кралят. Ама че идея, по-скоро шумно изпърдяна, отколкото изречена.

— Ъ… да, Ваше Величество — каза Хоф. — Възможности. Разбирай, за всеки, извадил късмета да седне във Върховния съвет.

— Може би по-тежки налози за търговските гилдии? — предложи Халек. — Както последният ни архилектор имаше предвид. Също и банките. Подобен ход може да донесе голям доход…