Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

Здесь есть возможность читать онлайн «Джо Абъркромби - Последният довод на кралете» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Последният довод на кралете: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Последният довод на кралете»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Краят наближава.
Но изходът на бойната в Севера е все така неясен. Кралят на северняците отстоява здраво позициите си и само един човек е в състояние да го спре. Най-добрият му приятел и най-стар враг: време е Кървавия девет да се завърне у дома.
Убеден, че начинанието не си струва болката и страданието, Джизал дан Лутар е готов да се откаже от преследването на слава и почести и да се оттегли от войнишкия живот, за да заживее с любимото момиче. Любовта обаче се оказва не по-малко болезнена, а славата има онзи неприятен навик да връхлита, когато човек най-малко я очаква.
Далеч от бойното поле, в столицата на Съюза, тече друга битка. Без остриета и брони, но не по-малко жестока и кървава. Дните на бляскави кавалерийски атаки са отдавна зад гърба на началник Глокта, но за негов късмет в тази война оръжието в ръка не е от значение. С изнудване, заплахи и мъчения той е не по-малко смъртоносен.
Престолът на върховния крал на Съюза се клати. Останалият без наследници Гуслав V е на смъртно легло и над кралството надвисват нови заплахи — селячеството се бунтува, а главите на благородническите фамилии протягат алчни ръце към короната. Спасяването на света е в ръцете на Първия магус.
С богатството и пълнокръвието на света, който изгражда, с ярките герои, смел език и майсторски развит сюжет Абъркромби е автор, който ще стои достойно в домашната библиотека до Дж. Р. Р. Мартин, Стивън Ериксън, Брандън Сандърсън.

Последният довод на кралете — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Последният довод на кралете», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Уест го изгледа. Което и да бе това странно привидение, макар външно да приличаше на Джизал дан Лутар, говореше като монарх. Уест бе обзет от нелепото желание да се надигне от леглото и да коленичи. Един от другите ранени се опита да направи точно това, докато кралят минаваше покрай леглото му. Джизал го спря с приятелска ръка върху гърдите, усмихна се и го потупа по рамото, все едно цял живот бе предлагал утеха на пострадали, а не се бе наливал в пропаднали бордеи с другите офицери и не бе хленчил, че му възлагат лишени от смисъл задачи.

Приближи се и видя Уест да лежи на леглото си. Лицето му се озари, макар в усмивката му да липсваше зъб.

— Колем Уест! — забърза към него. — Мога да кажа с положителност, че никога в живота си не съм бил по-щастлив да видя лицето ти.

— Ъ… — Уест раздвижи челюст, но не знаеше какво да каже.

Джизал се обърна към сестра му.

— Арди… надявам се, че си добре.

— Да. — Само толкова. Размениха си дълги погледи, настъпи продължително неловко мълчание.

Лорд Хоф изгледа краля изпод вежди, после премести очи върху Уест и накрая върху Арди. Някак успя да се намести между двамата.

— Ваше Величество, трябва да…

Джизал вдигна ръка и онзи млъкна.

— Надявам се, че скоро ще се присъединиш към мен във Висшия съвет, Уест. Истината е, че имам нужда от приятелски физиономии там. Да не говорим за добри съвети. Ти винаги си бил извор на добри съвети. Така и не съм ти благодарил. Е, сега го правя.

— Джизал… тоест Ваше Величество…

— Не, не, надявам се за теб винаги ще бъда Джизал. Разбира се, ще имаш стая в двореца. И придворният лекар ще е на твое разположение. Всичко възможно. Погрижи се, Хоф.

— Разбира се, всичко ще бъде уредено — поклони се шамбеланът.

— Добре, добре. Радвам се, че си добре, Уест. Не мога да си позволя да те загубя. — Кралят му кимна, после и на сестра му. Обърна се, продължи да стиска ръце и да предлага утешителни думи. Докато минаваше, около него витаеше надежда. Отчаянието се отдръпваше назад. Отминеше ли, усмивките изчезваха. Мъжете се отпускаха обратно в леглата си, изкривили лица в болезнена гримаса.

— Отговорностите явно са му се отразили добре — пророни Уест. — Направо не може да го познае човек.

— И докога ще е така, как мислиш?

— Ще ми се да вярвам, че ще е завинаги, но пък аз винаги съм бил оптимист.

— Това е добре. — Арди изпрати с поглед величествения нов крал на Съюза. Ранените се протягаха от леглата си да докоснат плаща му. — Поне един от двама ни е такъв.

— Маршал Уест!

— Яленхорм. Радвам се да те видя. — Уест отметна одеялата със здравата си ръка, прибута краката си до ръба на леглото и с мъка се изправи до седнало положение. Едрият мъж се протегна да се здрависа с него, стисна го за рамото.

— Изглеждаш чудесно!

Уест се усмихна едва.

— Все по-добре с всеки изминал ден, майоре. Как е армията ми?

— Мъчат се без теб. Крой удържа положението. Не е толкова зле генералът, като му свикне човек.

— Щом казваш. Колко загубихме?

— Още е трудно да се каже. Понякога настъпва истински хаос. Цели роти изчезват. Импровизирани части продължават да преследват изостанали части на гуркулите из цялата провинция. Мисля, че известно време няма да можем да разчитаме на численост. Пък и не знам дали изобщо ще си ги върнем. Всички пострадаха, но ми се струва, че девети полк бяха тези, които се биеха по западната граница на Агрионт. Те отнесоха най-тежкото от… — търсеше думите — … това.

Уест изкриви лице. Не беше забравил черната колона въртящи се частици, издигнали се от изтерзаната земя към завихрените облаци. Отломките, блъскащи се в лицето му, пищенето на вятъра около него.

— Какво беше… то?

— Проклет да съм, ако знам — поклати глава Яленхорм. — Проклет да е, ако някой знае. Но се говори, че онзи Баяз е бил замесен по някакъв начин. Половината Агрионт е в руини, а тепърва ще започват да разчистват отломките. Никога не си виждал такова нещо, повярвай. И толкова убити. Камари от тела. — Той си пое дълбоко въздух. — И с всеки изминал ден жертвите се увеличават. Мнозина се разболяват. — Сви рамене. — Тази… болест.

— Болести. Винаги съпътстват войната.

— Тази не е като другите. Случаите са стотици. Някои си отиват в рамките на един ден. При други отнема повече. Стопяват се до кожа и кости. Напълнили са цели зали с такива. Вонящи, безнадеждни места. Но не бива да се тревожиш за това — потрепери Яленхорм. — Трябва да вървя.

— Вече?

— Минавам набързо, господине. Помагам в организацията на погребението на Паулдър, не е за вярване, а? Погребваме го с почести, по заповед на краля… тоест на Джизал. Джизал дан Лутар. — Изду бузи. — Странна работа.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Последният довод на кралете»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Последният довод на кралете» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Последният довод на кралете»

Обсуждение, отзывы о книге «Последният довод на кралете» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x