Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

— Значи затова ме накара да го разследвам?

— И това, че до последно отказваше да се подчиниш, леко ме ядоса.

— Можеше просто да помолиш. Щеше да ми дойде като глътка свеж въздух. В доста тежко положение изпаднах. С прекалено много господари.

— Но сега това е минало, нали? Направо се разочаровах, като разбрах колко ограничени са били познанията на Сълт. Сол, свещи, заклинания? Смехотворно. Достатъчно, за да сложи навременен край на този радетел за човешки права Маровия, но крайно недостатъчно да застраши мен.

Глокта сведе намръщен поглед към игралната дъска. Сълт и Маровия. При цялата им власт, колкото и умни да бяха, боричкането им се оказва незначителна подробност, встрани от истинските събития. Били са просто малки плочки на игралното поле. Което прави мен какво? Прашинка върху дъската?

— Ами мистериозният посетител в стаите ви, когато се срещнахме за пръв път? А защо не и посетителят в моята спалня? Жената, студът…

В челото на Баяз се врязаха гневни бръчки.

— Грешка, която допуснах на младини. Повече не искам да подхващаш темата.

— На вашите заповеди. Ами великият пророк Калул?

— Войната продължава. На нови бойни полета и с други войници. Но това беше последната битка, която се води с оръжията от миналото. Магията изтича от този свят. Уроците от Старите времена избледняват и потъват в тъмнината на историята. Започва нова епоха.

Първия магус тръсна небрежно ръка и нещо проблесна във въздуха, превъртя се многократно и падна на масата с непогрешимия звън на пари. Златната монета от петдесет марки лъсна с цялата си прелест на меката светлина от лампата. Глокта едва се сдържа да не засмее. Дори в момент като този, дори тук, всичко се свежда до това. Всичко има цена.

— Парите спечелиха гуркулската война на крал Гуслав в горещия Юг — каза Баяз. — Парите обединиха Камарата на лордовете зад краля копеле. Парите накараха върховен херцог Орсо да се втурне на помощ на дъщеря си и да наклони везните в наша полза. Моите пари.

— Ако не бяха парите, нямаше да удържа Дагоска толкова дълго.

— И сега вече знаеш чии пари. Кой би предположил? Пръв сред лихварите, пръв сред магусите. Камарата на лордовете, Висшият съвет, простолюдие и крале, търговци и мъчители, до един впримчени в златната мрежа. Мрежа от дългове, лъжи и тайни. И всяка нишка е подръпвана в точния момент — златните струни на арфа в ръцете на общия господар. А къде отива сега началник Глокта, непохватният идиот? Има ли място за неговата тъжна нота в тази опияняваща музика? Или е дошло време да връща дълга си?

— Предполагам, трябва да те поздравя за отлично изиграната ръка — промърмори начумерено Глокта.

— А — махна пренебрежително Баяз. — Да накараш тълпа диваци да се обединят под кретен като Харод и да направиш от тях цивилизован народ. Да спасиш Съюза от разпадане по време на гражданската война и да успееш да качиш на престола този идиот Арнолт. Да направляваш страхливеца Касамир в покоряването на Англанд. Ето това бяха добре изиграни ръце. Сегашното е нищо работа. Държа всички карти и това никога няма да се промени. Аз…

— Нямам повече сили за това. Бля, бля и, мамка му, пак бля. Вонята на самодоволство става направо непоносима в тази стая. Ако ще ме убиваш, пръсвай ме на парчета и да се свършва с всичко това, но имай милост, спести ми перченето си.

Двамата замълчаха. Продължиха да се гледат над масата. Достатъчно дълго, че кракът на Глокта да се разтрепери, окото му да заиграе и устата му да пресъхне като пустиня. Сладкото очакване на края. Сега ли ще е? Сега? Или сега? Или…

— Да те убия ли? — попита тихо Баяз. — И да се лиша от невероятното ти чувство за хумор?

— Значи не сега. Тогава… защо ми разкри цялата си игра?

— Защото скоро заминавам от Адуа. — Баяз се наведе напред и светлината падна върху сериозното му лице. — Защото е важно да знаеш къде е истинската власт и къде винаги ще бъде. Важно е ти, за разлика от Сълт и Маровия, да имаш ясна представа за нещата. Необходимо е… ако ще ми служиш.

— Да ти служа? По-скоро бих прекарал две години в мрака и смрадта на килия. Предпочитам да ми накълцат крака на кайма. Предпочитам да ми извадят половината зъби. Но от друга страна, след като това вече съм го правил…

— Ще поемеш задачата на Фикт. Задача, изпълнявана от десетки велики мъже преди него. Ти ще бъдеш моят представител в Съюза. Ще управляваш Камарата на лордовете, Висшия съвет и общия ни приятел краля. Ще се погрижиш да се сдобие с наследници. Ще поддържаш стабилност. Накратко, ще наблюдаваш игралната дъска, докато ме няма.