Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

— Признавам, не става дума за алтруизъм. Калул се сдоби с гуркулите, които да се бият за него. И аз имах нужда от своя армия. Дори най-великият генерал се нуждае от простия войник, който да удържа предните позиции.

— Но тогава Фикт умря. — Глокта изпъчи напред долната си устна. — И ти остана гол-голеничък.

— Като бебе, при това на моята възраст — въздъхна дълбоко Баяз. — И в лошо време — Калул се стягаше за война. Трябваше да реагирам своевременно и да си набавя подходящ заместник за поста на Фикт, но мислите ми бяха другаде, дълбоко в книгите. Колкото повече остаряваш, толкова по-бързо летят годините. Лесно забравяш колко бързо умират хората.

— И колко лесно. Смъртта на Златния канцлер остави празнина — каза замислено Глокта. — И Сълт и Маровия видяха шанса да докопат властта и да наложат своите идеи за бъдещето на нацията.

— Изключително смахнати идеи, както се оказа. Сълт искаше връщане към някакво въображаемо минало, в което всеки си знае мястото и прави каквото му се каже, а Маровия? Ха! Маровия искаше да пилее властта, като я дава на хората. Право на глас ли? Избори? Власт в ръцете на обикновения човек?

— Да, изрази подобни идеи.

— Надявам се ти да си ги посрещнал с подобаващото презрение. Власт в ръцете на народа? — усмихна се подигравателно Баяз. — Че те не я искат. Не я разбират. За какво им е на тях власт, какво ще правят с нея, като я получат? Хората са като деца. Не, хората са деца. Имат нужда някой да им казва какво да правят.

— Някой като теб, предполагам?

— Че кой е по-подходящ? Маровия се опита да ме използва в дребните си машинации, но аз пак успях да извлека полза от него. Докато продължаваше да се боричка със Сълт за огризките, играта беше спечелена. Ход, който подготвях от много отдавна.

Глокта кимна бавно.

— Джизал дан Лутар. Малкото копеленце.

— Нашият общ приятел.

— Но от копелето няма полза, докато… Принц Рейнолт се оказа пречка на пътя.

Първия магус чукна с нокът една от плочките и тя се претърколи от дъската и падна на масата.

— Говорим за важни събития. Жертвите са неизбежни.

— Направи го да изглежда като дело на ядач.

— О, той беше убит от ядач.

— Така ли? — Баяз се усмихна самодоволно от сянката. — Не всеки, който нарушава Втория закон, служи на Калул. Моят чирак Йору Сулфур открай време си пада по хапването. — Той изтрака със зъби.

— Разбирам.

— Война е, началник. На война човек трябва да използва с каквото оръжие успее да се сдобие. Задръжките означават глупост. По-лошо. Задръжките означават малодушие. Но виж, кого съм седнал да уча. Ти нямаш нужда от уроци по безпощадност.

— Не. Набиха ми ги в главата в императорския затвор и оттогава не съм спрял да се упражнявам.

Баяз побутна друга плочка по дъската.

— Полезен човек е Сулфур. Човек, който отдавна прозря неизбежното и овладя изкуството на приемане на форми. Той е бил рицарят от стражата пред вратата на принц Рейнолт. Рицарят, който потъна вдън земя…

— Парче от дрехата на емисаря — промърмори Глокта. — Петно от кръв по робата му. И така един невинен човек отиде на бесилката, а войната с Гуркул пламна. С едно рязко движение на метлата — две изметени препятствия от пътя ти.

— Не ме устройваше мир с гуркулите. Беше небрежно от страна на Сулфур да оставя такива явни улики, но той откъде да знае, че ти ще се впрегнеш толкова в търсене на истината, при положение че е налице толкова удобна версия.

Глокта кимна бавно. Така всичко се нареждаше.

— Той е научил за разследването ми от Северард и онзи ходещ труп Мотис ме навести с предложението или да спра, или да умра.

— Точно така. В други случаи Йору използва други лица. Нарече се Щавача и подбуди селячеството към така непривични за тях действия. — Баяз се загледа в ноктите на едната си ръка. — Но всичко това беше за добро, началник, всичко в името на каузата.

— Да излъскате дървото на последната си марионетка. Да го напраните популярен сред народа. Да влезе в полезрението на благородниците, на Висшия съвет. Ти си разпространявал слуховете значи.

— Героични дела в Запада ли? От Джизал дан Лутар? — изсумтя Баяз. — През цялото време не спря да мрънка и да се оплаква от дъжда.

— Невероятно, на какви глупости са готови да повярват хората, когато ги изкрещиш достатъчно силно. Манипулира и Турнира, нали?

— Забелязал си го? — разшири се усмивката на Баяз. — Впечатлен съм, началник, истински впечатлен. През цялото време си бил на крачка от истината. И в същото време на стотици мили. Не се тормози за това. Аз имах доста преимущества. Най-накрая Сълт налучка правилната посока, но вече беше твърде късно. От самото начало подозирах какви са плановете му.