Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

В този момент от сградите отляво изскочиха на огромна тълпа войници на Съюза и също закрещяха като луди. Напредващата редица на гуркулите забави крачка и се огъна. Копията се размятаха хаотично, когато войниците се обърнаха да посрещнат неочакваната заплаха по фланга. Добре дошла изненада, трябваше да признае Логън.

Съюзническата войска се вряза в левия фланг на гуркулския строй. Разнесоха се писъци и викове, стържене на метал. Навсякъде заблестяха остриета и започнаха да падат тела. И Логън се хвърли в средата на всичко това. Промуши се покрай размахания насреща му връх на копие и замахна към войника в другия му край. Пропусна, но в мелето улучи друг, който се строполи с писък и по ризницата му бликна кръв. Връхлетя с рамо в гърдите на трети и го запрати по гръб на земята. Стовари с всичка сила ботуша си върху лицето му и усети хрущенето на челюстта под подметката си.

Само на крачка от себе си, с меч в ръка, видя гуркулския офицер, който водеше атаката. Чу някъде зад себе си бръмченето на тетива и една стрела се заби малко под едната ключица на офицера. Онзи залитна на една страна и пое дълбоко въздух, за да изкрещи, но преди да го направи, Логън го посече и остави дълбока резка в гърба на нагръдника му, от която пръснаха капки кръв. Навсякъде около него момчетата се врязаха в разбития строй на гуркулите. Видя дръжката на копие да се огъва силно, да се прекършва и облакът от трески да полита право в лицето му. Някой изрева с пълно гърло толкова близо, че ушите на Логън писнаха. Обърна се рязко, видя едно от момчетата да размахва отчаяно ръка и една от извитите саби на гуркулите го посече, и палецът му излетя и се запремята във въздуха. Логън замахна към войника, който държеше сабята, и тежкото острие на меча на Създателя разцепи скулата му.

Към него полетя връх на копие. Със затаен дъх, Логън се извъртя настрани и усети как стоманата пробива ризата му, плъзна се по дясната половина на корема му и остави тръпнеща резка точно под ребрата. Човекът, който държеше копието, се блъсна в него, беше взел прекалено много засилка, за да успее да спре. Логън го наниза на меча си, в корема, точно под края на нагръдника му, и се озова почти долепил лице до неговото. Оказа се войник от Съюза, с рехава рижа брада.

Онзи сключи вежди и погледна учудено при вида на бялото лице срещу себе си.

— Как… — изграчи той и се вкопчи в Логън, но той се отскубна от ръцете му и притисна ръка към раната си. Беше мокро. Почуди се дали върхът на копието просто го беше одраскал, или пронизал както трябва. Замисли се дали вече не го бе убил, а това бяха последните му мигове живот.

В следващия момент нещо го фрасна по главата и той политна, закрещя, загуби пълна представа какво ставаше. Ръцете и краката му омекнаха. Всичко пред очите му се разлюля и светът се сви до хвърчаща из въздуха пръст и остри ръбове. Удари нещо с меча си, ритна нещо друго. Сблъска се с някого, онзи изръмжа и той го сграбчи. Отскубна едната си ръка, докопа нож, заби го в нечия шия, пръсна черна кръв. Ревът на битката бучеше в ушите му. Отстрани залиташе мъж, а половината му лице го нямаше. Логън видя през бузата вътрешността на разпраната му уста, от която изпаднаха няколко зъба. Раната в корема пареше, гореше, спираше дъха му. Всичко пред очите му все още се люлееше, а черепът му пулсираше с всеки удар на сърцето. Устата му беше пълна със соления металически вкус на кръв. Усетил на рамото си ръка, се обърна рязко, озъбен, стиснал дръжката на меча.

Кучето свали ръката и вдигна длани пред лицето си.

— Аз съм! Аз съм!

Логън видя, че е той. Но не неговата ръка държеше вече меча на Създателя. А Кървавия девет не виждаше хора, виждаше само работа за вършене.

С какво причудливо стадо се сдоби недъгавият овчар. Двете дузини фалшиви практици, предвождани от печално известния наемник Никомо Коска, следваха Глокта по безлюдните улички на Агрионт. Всичките ми надежди се уповават на най-ненадеждния човек в света. Един от наемниците влачеше вързания началник Гойл. Все още със запушена уста, той се препъваше и залиташе на другия край на въжето. Като куче, което отказва да излезе на разходка. Насред групата тътреше уморено крака Арди Уест. Бялата й рокля беше изцапана с мръсотия от канала и кръвта на няколко мъже, а насиненото й лице висеше, лишено от всякаква емоция. Безсъмнено в резултат на няколкото ужасяващи сцени, на които стана свидетел днес. Но няма избор, освен да подрипва из Агрионт след единствения сакат началник на Инквизицията. Игрив танц към ада, под акомпанимента на далечна битка.