Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

Крайно грубо, но времето за изтънченост свърши. Самопризнанието на архилектора или на някой достатъчно близо до него… Естествено, Сълт щеше да свърши по-добра работа, но след като не можем да докопаме мозъка, ще трябва да се задоволим със задника.

— Къде е това момиче с инструментите ми? — Арди влезе предпазливо в стаята, прекоси бавно разстоянието от вратата и сложи сандъчето на масата.

Глокта щракна с пръсти и посочи към Гойл. Дебелият наемник отиде полека до началника, хвана свободната му ръка и я опъна рязко на масата.

— Предполагам, си мислиш, че знаеш много за изтезанията, а, Гойл? Повярвай ми, докато не прекараш малко време от двете страни на масата, не можеш да кажеш, че разбираш напълно играта.

— Ненормално копеле! — Началникът започна да се дърпа и лицето му размаза кръв по картата на Съюза. — Мина всякакви граници!

— Граници ли? — прихна Глокта. — Прекарах нощта в рязане пръстите на един от приятелите си, след това убих друг, а ти ми говориш за граници ? — Вдигна капака на сандъчето и инструментите се наредиха пред него. — Сега единствената граница, която е от значение, е тази, която разделя силния от слабия. Човека, който задава въпросите, от този, който отговаря на тях. Няма други граници. — Наведе се и заби върха на пръста си в главата на Гойл. — Всичко е в главата! Оковите, ако обичате.

— Ъ? — Коска погледна дебелия наемник, а той вдигна рамене и размазаните татуировки по дебелия му врат се сгърчиха.

— Пфф — каза джуджето. Човекът цирей мълчеше. Едноръкият беше вдигнал маската от лицето си и беше зает да си бърка в носа с върха на куката.

Глокта изпъна назад гръб и въздъхна тежко. Нищо не може да замени квалифицирания помощник.

— Е, предполагам, ще трябва да импровизираме. — Извади от сандъчето една дузина дълги пирони и ги разпиля небрежно по масата. Извади и чук с лъскава глава. — Мисля, че не е нужно да обяснявам какво предстои.

— Не. Не! Можем да измислим нещо, можем… — Глокта постави върха на един пирон на китката на Гойл. — Аа! Чакай! Чакай…

— Ще бъдеш ли така добър да подържиш? Имам само една свободна ръка.

Коска хвана внимателно върха на пирона с два пръста.

— Ще внимавате къде удряте, нали, началник?

— Не се тревожи. Имам прецизна ръка. И ужасно много практика.

— Чакай! — изпищя пронизително Гойл.

С три звънтящи, разочароващо тихи удара на чука пиронът мина между костите над китката на Гойл и се заби в плота на масата. Началникът изрева от болка и от устата му излетяха пръски слюнка и кръв.

— О, я стига, Гойл, в сравнение с това, което правеше със затворниците в Англанд, моето е направо детска игра. И опитай да не избързваш. Ако сега пищиш така, след малко какво ще правиш? — Дебелият наемник хвана другата ръка на Гойл и я изтегли върху картата на Съюза.

— Пирон? — попита Коска и повдигна въпросително вежди.

— Хващаш му цаката.

— Чакай! Аа! Чакай!

— Защо? За последните шест години това е най-близкото ми до забавление занимание. Не се свиди и не ми разваляй удоволствието. Толкова рядко ми се случват хубави неща. — Глокта отново вдигна чука.

— Стой!

Дзън. Гойл изрева. Дзън. Писък. Дзън. Пиронът се вкопа дълбоко в масата и доскорошният бич за наказателните колонии в Англанд беше прикован към картата на Съюза. Ето докъде стигаш само с амбиции и никакъв талант. Колко е лесно да научиш някого на смирение, по-лесно е, отколкото повечето хора предполагат. Всичко необходимо за да забравиш арогантността си, са няколко пирона на правилните места.

— Ще си платиш за това, недъгаво копеле! Не си мисли, че ще ти се размине!

— О, вече платих достатъчно. — Глокта бавно извъртя глава настрани, в опит да отпусне, макар и с малко, скованите мускули на раменете си. — Държаха ме, не съм сигурен колко дълго, но предполагам няколко месеца, в килия с размерите на скрин. Прекалено ниска да седнеш изправен на пода, а за прав и дума не може да става. Денонощно превит и болезнено усукан, нямаше друга поза за тялото ми. Прекарах там стотици безкрайно дълги часове, в пълна тъмнина и непоносима жега. Търкалях се в лепкавата смрад на собствените си лайна, гърчех се, задушавах се. Молех за вода, която тъмничарите ми наливаха на тънки струйки през решетката отгоре. Понякога пикаеха върху мен и аз им бях благодарен за това. Оттогава не съм заставал напълно изправен. Нямам представа как не се побърках напълно. — Замисли се за момент. — Може и да съм. Но както и да е, това са жертвите, които направих аз. Какви жертви си готов да направиш ти, за да запазиш тайните на Сълт?