Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

Като един, мъжете извадиха черни маски и ги завързаха за лицата си. Свалиха опърпаните си палта, после мърлявите окъсани дрехи. Отдолу всеки от тях носеше чисти черни дрехи, от глава до пети. Накрая, препасаха старателно оръжия. Само за секунди бандата главорези се превърна в отряд практици от Инквизицията на Негово величество. Не че има кой знае каква разлика между двете.

Коска на свой ред съблече палтото си, бързо го обърна навън и отново го облече. Хастарът беше черен като катран.

— Винаги върши работа да имаш два цвята на разположение — обясни наемникът. — Две лица, просто в случай че на човек му се наложи бързо да смени страните. Две лица, самото олицетворение на двуличието. — Свали шапката и отметна с пръст мърлявото вече перо. — Мога ли да я оставя?

— Не.

— Строг човек сте, началник — усмихна се Коска и захвърли шапката настрани. — Точно затова ви харесвам. — Сложи своята маска и погледна към Арди, объркана и изтощена, в ъгъла на мазето. — Ами тя?

— Тя ли? Затворник, практик Коска! Гуркулски шпионин. И Негово високопреосвещенство е изразил желание да я разпита лично. — Арди примигна неразбиращо. — Не се притеснявай, лесно е. Просто изглеждай изплашена.

— Това няма да е проблем — преглътна тежко тя.

Да тръгна из Палатата на въпросите с намерението да арестувам Сълт? Къде ми е умът?

— Да тръгваме — щракна с пръсти Глокта.

— Да тръгваме — каза Уест. — Разчистени ли са доковете? Къде е този проклетник Паулдър?

— Изглежда, никой не знае, господине. — Бринт опита да смушка коня си, но тълпата ги притискаше отвсякъде. Върховете на копията се люшкаха хаотично, тревожно близо до главите им. Войниците проклинаха. Сержантите крещяха. Офицерите кудкудякаха като побъркани пилци. На Уест му беше трудно да си представи по-труден терен за маневриране на многохилядна войска от задните улички при доковете. И като капак на всичко, в противоположната посока потече застрашителен по мащаби поток от ранени. Едни куцаха, други ги носеха на носилки.

— Направете път на лорд-маршала! — изрева гръмогласно Пайк. — Път за лорд-маршала! — Вдигна заплашително сабя, сякаш ей сега ще почне да пердаши наред с плоската част на острието, и хората моментално се дръпнаха и отвориха пролука между тракащите във въздуха копия. В този момент от другата страна в пролуката се появи конник. Яленхорм, с кървяща рана на челото.

— Добре ли си?

— Нищо работа, господине — усмихна се широко едрият майор. — Ударих си главата в някаква проклета дъска.

— Напредък?

— Изтласкваме ги към западната част на града. Доколкото ми е известно, кавалерията на Крой е стигнала до Четирите ъгъла, но гуркулите продължават да са обсадили Агрионт. Също така, прегрупират се и контраатакуват от запад. Голяма част от пехотните части на Крой са още заседнали по улиците, от другата страна на реката. Ако не изпратим скоро подкрепления…

— Трябва да говоря с Паулдър — прекъсна го Уест. — Къде, мамка му, е проклетият генерал? Бринт?

— Господине?

— Вземи няколко момчета със себе си и ми доведете Паулдър, незабавно! — размаха заплашително пръст. — Лично да се яви!

— Разбрано, господине! — отвърна Бринт и започна борба по обръщането на коня си.

— Какво е положението в морето? Рютзър успява ли да направи нещо?

— Доколкото ми е известно, влязъл е в сражение с гуркулския флот, но с какъв успех… — С излизането им от тесните улички на пристанището, миризмата на застояла солена вода и горящо дърво се засили.

— Майко мила!

Уест беше на абсолютно същото мнение.

Изящната извивка на доковете на Адуа се беше превърнала в разтегната в полумесец касапница. Най-близкият кей беше почернял, опустошен, задръстен от съсипано оборудване и още по-съсипани човешки тела. По-нататък се виждаха няколко мелета от напиращи една срещу друга тълпи от войници с щръкнали във всички посоки, като бодли на таралеж, копия. Въздухът кънтеше от викове, а бойните знамена на Съюза и тези на Гуркул се поклащаха на вятъра като плашила. Епическото сражение обхващаше почти цялата дължина на бреговата ивица. Няколко склада горяха. Маранята трептеше над покривите им и придаваше призрачен вид на стотиците биещи се в близост зад тях. Горящите постройки бълваха кълба задушлив дим — черен, сив, бял — които вятърът отнасяше към залива. А там множество кораби бяха вкопчени в собствената си ожесточена битка.

Вдигнали всички платна, съдовете пореха залива, обръщаха срещу вятъра, маневрираха за по-добра позиция, пръскаха високо във въздуха блестящи фонтани от ситни капчици вода. Катапултите изстрелваха запалителни снаряди, стрелците по палубите запращаха залпове горящи стрели, моряците пълзяха по такелажа. Няколко двойки кораби се бяха вкопчили в тромава прегръдка с помощта абордажни куки — същински зъбещи се едно срещу друга кучета, а по палубите им се бяха заформили мелета от екипажите им. Пострадалите съдове се носеха немощно, със съдрани платна и разбит такелаж. Няколко горяха — огромните кълба кафяв пушек от палубите им закриваше слязлото ниско слънце и от него оставаше само светло петно на небето. Прибоят донасяше всякакви останки — бъчви, сандъци, разбито на трески дърво, трупове на моряци.