Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

— Видях те в гроба! — прошепна Баяз. — Лично натрупах пръстта отгоре ти!

— Така беше. И през цялото време плака, сякаш не беше ти този, който ме хвърли на моста. — Черните очи на Толомей се извърнаха към Феро, към подутината от Семето в ризата й. — Но аз бях докосвала Другата страна. Държах я в тези две ръце, докато баща ми работеше. И тя ме промени. Лежах в студената прегръдка на земята. Между живота и смъртта. Тогава чух гласовете. Същите, които преди много време беше чул и Глъстрод. Те ми предложиха сделка. Моята свобода срещу тяхната.

— Нарушила си Първия закон!

— Законите не означават нищо за погребания! Когато най-после успях да изпълзя от прегръдката на земята, човешката ми страна си беше отишла. Но другата ми страна, тази, която принадлежи на подземния свят — тя не умира. Нея виждаш сега пред себе си. Сега ще довърша започнатото от Глъстрод. Ще отворя портите, които запечата дядо ми. Този свят и Другата страна ще бъдат отново едно цяло. Както преди Старите времена. Както е било писано да бъдат. — Протегна ръка и от нея се разнесе пронизващ костите студ, от който по гърба на Феро полазиха тръпки и цялото й тяло се разтрепери. — Дай ми Семето, дете. Дадох обещание на Издаващите тайни, а аз винаги удържам на думата си.

— Ще видим! — озъби се Първия магус и Феро видя как въздухът над раменете му отново затрептява. Толомей стоеше само на десет крачки от него. В следващия момент залата се разтресе от гръмотевица. Жезълът на Баяз се пръсна на трески в ръката му. Той изпелтечи нещо и полетя назад. Превъртя се многократно по пода и накрая остана да лежи по лице върху студения камък. Мразовит вятър лъхна лицето на Феро. Изпита вледеняващ страх, истински ужас, за пръв път в живота си. Беше като вкаменена, не можеше да помръдне от място.

— Годините са отслабили силите ти. — Дъщерята на Създателя тръгна бавно, безшумно към безжизненото тяло на Баяз. Бялата й коса се развя на вълни зад нея, като замръзнала, накъдрена от вятъра повърхност на езеро. — Твоето изкуство не може да ме нарани. — Тя спря над магуса и устните й се разтеглиха в ледена усмивка. — За всичко, което ми отне. За баща ми. — Единият й крак се вдигна над плешивата глава на Баяз. — За мен…

Толомей избухна в пламъци. Ярката светлина освети всички краища на огромната зала, проникна дори в процепите между камъните на стените. Закрила очи с ръка, Феро залитна назад. Надзърна между пръстите си и видя Толомей да се препъва заднишком по пода, да се мята бясно, да танцува, обгърната в ослепителни пламъци, с развяна коса от огнени езици.

Строполи се на земята и тъмнината отново се спусна, придружена от облак вонящ пушек. От единия коридор излезе Юлвей и тръгна през залата. Тъмната му кожа лъщеше от пот. Под едната си мишница носеше няколко меча. Остриета от тъмен метал, белязани с една сребриста буква, точно като онова, което носеше Деветопръстия.

— Добре ли си, Феро?

— Аз… — Огънят не беше донесъл топлина със себе си. Зъбите й тракаха от студ. — Аз…

— Върви. — Юлвей погледна намръщено тялото на Толомей, докато последните пламъци догаряха по кожата й. Феро най-после намери сили и започна да отстъпва заднишком. Стомахът й се сви на топка, когато дъщерята на Създателя се надигна от пода. Изгорелите дрехи на Кай и косата й се посипаха на фина пепел от тялото й. Изправи се, висока, слаба, гола и плешива като Баяз. Мъртвешки бледата й кожа блестеше гладка и непокътната.

— Винаги има усложнения — каза тя и изгледа свирепо Юлвей. — Никой огън не може да ме изгори, фокуснико. Не можеш да ме спреш.

— Но съм длъжен да опитам. — Магусът хвърли мечовете пред себе си и те полетяха във въздуха, завъртяха се, разпръснаха се настрани. Започнаха да се въртят в кръг около него и Феро, все по-бързо и по-бързо, докато накрая не се сляха в една размазана вихрушка от смъртоносен метал. Достатъчно близо, че ако протегнеше напред ръка, Феро рискуваше да загуби китката си.

— Не мърдай — каза й Юлвей.

Нямаше нужда да я предупреждава. Феро усети как я обзема познатият, изпепеляващ гняв.

— Първо да бягам, после да не мърдам. Първо Семето е на Края на света, после се оказва в центъра му. Първо тя е мъртва, после не е и краде чужди лица. Защо не вземете да си уточните версиите, дърти копелета такива.

— Те са лъжци! — изкрещя гневно Толомей и Феро усети ледения й дъх по бузата си. Прониза я до кости. — Използвачи! Не можеш да им вярваш!

— Но на теб мога, така ли? — изсумтя презрително Феро. — Майната ти!