Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

— Наистина ми липсваше, Арди — успя да промълви Джизал. Отчаяният му опит бе пренебрегнат от нейна страна с подигравателно сумтене.

— Не ставай глупав.

Той я хвана за ръката и я извърна към себе си.

— През целия си живот съм бил глупак. Но не и сега. Имаше моменти там, в откритата равнина, когато единственото, което ме крепеше жив, беше мисълта, че… че някога може отново да съм с теб. Всеки ден отчаяно исках да те видя… — Тя не отвърна, просто стоеше и го гледаше намръщена и невъзмутима. Неуспехът му да я накара да се разтопи в ръцете му след всичко, през което премина, направо го побъркваше. — Арди, моля те, не съм дошъл да се караме.

Тя довърши чашата си и сведе навъсения си поглед към пода.

— Не знам защо си дошъл.

Защото те обичам и защото не искам никога повече да бъда далеч от теб! Моля те, кажи ми, че ще станеш моя жена! Почти го изрече на глас, но пренебрежително присмехулното й изражение го спря. Напълно бе забравил колко труден характер беше Арди Уест.

— Дойдох да ти кажа, че съжалявам. Разочаровах те, знам това. Дойдох колкото бързо можах, но виждам, че моментът не е подходящ. Ще дойда пак.

Джизал мина покрай нея и се насочи към вратата, но Арди го изпревари. Завъртя ключа и го измъкна рязко от ключалката.

— Заряза ме сама тук, без да ми пишеш дори веднъж, а сега, когато се върна, си тръгваш, без дори да си ме целунал, така ли? — Тя пристъпи рязко към него и Джизал се улови, че отстъпва боязливо назад.

— Арди, в момента си пияна.

— Аз винаги съм пияна. — Тя тръсна раздразнено глава. — Не каза ли, че съм ти липсвала?

— Но — промърмори Джизал и установи, че по неизвестно каква причина е леко изплашен. — Мислех, че…

— Ето тук ти е проблемът, разбираш, нали? Мисленето. Не ти се удава. — Тя започна да го изтиква назад към ръба на масата и в един момент рапирата така се оплете в краката му, че трябваше да се подпре, за да не падне.

— Нима не те чаках? — прошепна тя. Джизал усети върху лицето си горещия й, наситен със сладко-киселия аромат на виното дъх. — Точно както ме помоли? — Устата й се отри в неговата, езикът й се стрелна навън и пробяга по устните му. Тя се притисна в него и изстена гърлено. Той усети как ръката й се спусна между краката му и започна да го гали през панталона.

Усещането беше приятно, безспорно, моментално даде ефект. Не приятно, а ужасно приятно, но същевременно повече от тревожно. Джизал погледна нервно към вратата.

— Ами прислугата? — изграчи дрезгаво.

— Ако не им изнася, майната им, ще си намерят друга работа, нали така? И бездруго прислугата не беше моя идея.

— А на кой тогава… ау!

Арди го сграбчи за косата и рязко извърна лицето му към себе си.

— Забрави ги! Дошъл си за мен, нали?

— Да… да, разбира се!

— Кажи го! — Ръката й го стисна за чатала, силно и болезнено, но не съвсем.

— А… дойдох за теб.

— Е? Ето ме. — Пръстите й заиграха по катарамата на колана му и го откопчаха. — Какво се срамуваш толкова?

— Арди, почакай… — Джизал понечи да я хване за китката, но другата й ръка се стрелна нагоре и го зашлеви звучно през лицето. Шамарът й беше достатъчно здрав, за да завърти рязко главата му на една страна и да остави след себе си звън в ухото му.

— Прекарах шест месеца в правене на нищо ! — изсъска леко завалено в лицето му Арди. — Имаш ли представа колко съм отегчена? И ми казваш да чакам ? Майната ти! — Бръкна грубо в панталоните и издърпа навън члена му. Едната й ръка продължи да го дърпа напред-назад, а другата стисна лицето му. Джизал стоеше неподвижно, беше затворил очи и дишаше тежко и на пресекулки в лицето й. Главата му се изпразни от всякаква мисъл, вътре останаха само пръстите на Арди.

Тя захапа устната му, първоначално не много силно, после почти свирепо.

— Ах — изпъшка Джизал. — Ау! — Тя го хапеше съвсем умишлено. Настървено и напълно осъзнато, стискаше в зъбите си устната му като човек попаднал на хрущял в месото си, но твърдо решен да го отхапе. Опита да се дръпне назад, но зад гърба му беше масата, а отпред Арди го притискаше здраво към нея. Първоначално болката бе почти толкова силна, колкото шока от случващото се, но хапането не спря и болката надделя убедително.

— Аау! — Джизал сграбчи едната й китка и я изви зад гърба й. Дръпна я рязко за ръката и я просна по очи на масата. Чу я как изпъшка сподавено, когато лицето й се стовари върху полираното дърво.

Застана над нея със смаяно изражение на лицето и солен вкус в устата. През разбърканата коса на Арди видя едно от тъмните й безизразни очи. Беше приковано в него над изкълченото й назад рамо. От учестеното й дишане един кичур коса подскачаше нагоре-надолу пред устата й. Той пусна китката й. Почти моментално ръката с яркочервените следи от пръстите му се спусна надолу и сграбчи роклята. Вдигна я рязко нагоре, прихвана по-ниско и пак вдигна нагоре, и така, докато не събра цялата рокля, смачкана на топка около кръста, и не откри напълно бледия задник, щръкнал срещу него.