Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

— Съжалявам, че не ти писах. Ужасно съжалявам. Исках… — Арди затръшна вратата и се подпря с гръб на нея. Скръсти ръце зад себе си и го изгледа сърдито. — Нямаше и ден, в който да не съм искал да ти пиша. Но когато ме извикаха, нямах време да кажа на никого, дори на семейството си. Аз бях… бях далеч, на запад.

— Знам. Целият град говори за това, а щом дори аз чух, явно вече си нещо като обществено достояние.

— Разбрала си?

— Чух го от прислужницата. — Арди кимна към преддверието.

— От прислужницата ли?

Откъде някой в Адуа може да е научил за премеждията му, още по-малко прислужницата на Арди Уест? Изведнъж бе като попарен. Представи си тълпите прислужници, които се кискат при мисълта за това, как той лежи и се вайка за обезобразеното си лице. А всички важни особи в града си шушукат по негов адрес, какъв идиотски вид ще да е имал, докато белязаният изверг от Севера го храни с лъжица. Усети как се изчервява до уши.

— И какво ти каза тя?

— О, знаеш. — Тя закрачи из стаята. — Как си се изкатерил по защитната стена при обсадата на Дармиум, нали така беше? Как си отворил портите на града за императорските войници и така нататък.

— Какво? — Сега беше още по-изумен отпреди. — Дармиум? Исках да кажа… кой й е казал това?

Тя се приближи до него. С всяка нейна крачка объркването му растеше, докато накрая не запелтечи от недоумение. Арди приближи още, забави крачка точно пред него, извърна нагоре глава и го погледна право в очите. Устните й бяха леко разтворени и тя беше толкова близо, че Джизал беше убеден, че всеки момент ще го прегърне и целуне. Толкова близо. Той се наведе леко напред, притвори очи в очакване, устните му запламтяха… Тогава тя го подмина. Косата й почти докосна лицето му, когато тръгна към бюфета, зарязвайки Джизал в средата на килима. Отвори го и извади една гарафа.

Той стоеше като истукан и я зяпаше, докато тя наля две чаши вино и му подаде едната. Малко от виното плисна над ръба на чашата и се стече на струйки по стените й.

— Променил си се. — Джизал засрамено вдигна ръка да прикрие белега на челюстта си. — Нямах предвид това. Е, поне не само това. Като цяло. Изглеждаш някак различен.

— Аз… — Ефектът, който оказваше Арди върху него, беше по-силен от всякога. Сякаш не му стигаха безкрайното очакване и дългото време, прекарано потънал в мисли за нея, докато вървеше през пустошта. — Липсваше ми, Арди. — Каза го, без дори да се замисли. Усети как се изчервява, трябваше да смени темата. — Имаш ли новини от брат ти?

— Той ми пише всяка седмица. — Тя отметна назад глава и пресуши чашата си на един дъх, после се зае да си сипва нова. — Откакто разбрах, че още е жив де.

— Какво?

— В продължение на месец, че и повече, го смятаха за мъртъв. Едва се е отървал в една битка.

— Имало е битка? — изписка стъписано Джизал, преди да си спомни, че бяха във война. Естествено, че е имало битки. Овладя гласа си, преди да продължи. — Каква битка?

— Онази, в която загина принц Ладисла.

— Ладисла е мъртъв? — изписка отново Джизал с присъщото за малко момиче гласец. От няколкото лични срещи с Ладисла беше останал с впечатлението за това, че принцът е толкова самовлюбен, та чак безсмъртен. Направо не можеше да повярва, че човек като него може да умре просто ей така, като всеки друг, пронизан с меч или улучен от стрела. Но ето ти изненада.

— А след това и брат му беше убит…

— Рейнолт? Убит?

— В леглото си, в двореца. След смъртта на краля ще избират нов чрез гласуване в Камарата на лордовете.

— Ще има избори? — Гласът му толкова се извиси, че чак гърлото го заболя.

Арди си наливаше трета чаша.

— Пратеникът на Утман беше обесен за убийството на принца, въпреки че най-вероятно е невинен, и така войната с гуркулите продължава…

— Ние сме във война и с Гуркул?

— Дагоска падна в началото на годината.

— Дагоска… превзет? — Джизал надигна и пресуши чашата си. Заби поглед в килима, докато се мъчеше да побере цялата тази нова информация в главата си. Естествено, нищо чудно, че нещата се бяха променили в негово отсъствие, но това, че светът се беше обърнал надолу с главата, беше истински неочаквано. Война с Гуркул, битки в Севера, избори за нов крал?

— Искаш ли още една? — попита Арди и поднесе гарафата към него.

— Мисли, че да. — Големи събития, точно както каза Баяз. Той се вторачи съсредоточено, почти гневно в ръцете на Арди, докато виното с клокочене се изливаше в чашата. Видя мъничък белег на горната й устна, който не беше забелязал преди. Изпита непреодолимото желание да го докосне, да зарови пръсти в косата й, да я притисне до себе си. Големи събития, но далеч по-маловажни от ставащото в тази стая. Кой знае? Може би точно сега животът му е на път да тръгне в напълно нова посока, ако успее да намери точните думи и сили да ги изкаже на глас.