Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

— След което назоваваш двама други.

— Други какво?

— Други шпиони на гуркулите, естествено, от вашите хора.

— Но… аз не познавам никакви шпиони!

— Тогава, просто две имена. Вашето беше посочено неведнъж.

Зъболекарят преглътна тежко, поклати глава и побутна напред листа. Смел, съвестен мъж. Но смелост и съвест са неподходящи качества в тази стая.

— Ще подпиша — каза той, — но няма да назова невинни хора. Бог да се смили над душата ми, няма да го направя.

— Бог може и да се смили над душата ти, но не той държи клещите в тази стая. Дръж го.

Фрост стисна изотзад главата на Фарад и дебелите сухожилия на ръката изхвръкнаха, когато отвори насила устата му. Навря скобата между зъбите и започна да върти гайката, докато желязото не разтвори докрай устата му.

— А! — извика зъболекарят — Ааа!

— Знам, боли. Но ние тепърва започваме. — Глокта бутна капака на сандъчето си и полираното дърво разкри съдържанието си от наточена стомана и лъскаво стъкло. Какво, мам… На единия от подносите зееше тревожно дупка в редицата от инструменти. — О, не! Фрост, да си вземал клещите?

— Нъ — изръмжа албиносът и разтърси енергично глава.

— Проклятие! Не може ли всеки да си гледа неговите инструменти? Виж дали не можеш да вземеш назаем едни клещи от съседната стая.

Практикът излезе с тромава походка и остави открехната вратата зад гърба си. Глокта примижа и разтри крака си. Фарад го гледаше втренчено, а от единия край на устата му се проточи лига. От коридора се чу приглушен вой и очите на зъболекаря се облещиха още повече.

— Моля за извинение. Обикновено сме доста по-организирани, но от няколко дни насам сме претрупани с работа. Цели тълпи ни минават през ръцете.

Фрост затвори вратата и подаде на Глокта чифт ръждясали клещи. По челюстите им имаше засъхнала кръв с няколко полепнали къдрави косъма.

— Само това ли успя да намериш? Тези са мръсни.

— Къфо жнъшение? — сви рамене практикът.

Напълно си прав. Глокта въздъхна дълбоко и се надигна, за да погледне в устата на Фарад. Какви зъби само. Лъскави като перли, до един. Предполагам, нормално е да очакваш първокачествени зъби от първокачествен зъболекар. Всичко останало би било лоша реклама на професията му.

— Моите поздравления за хигиенните ви навици. Такава рядкост е да разпитваш човек, който съзнава колко важно е миенето на зъбите. Мисля, че никога не съм виждал по-добри зъби от тези. — Чукна по един с върха на клещите. — Ще е много жалко да ги извадя всичките, само за да признаеш след десет минути, а не сега, но щом се налага. — Постави челюстите около един от зъбите на Фарад и намести ръка около дръжките.

— Гъхр — изхърка зъболекарят. — Глърх!

Глокта стисна замислено устни, после извади клещите от устата му.

— Фрост, нека дадем последна възможност на господина да размисли. — Албиносът разви гайката и извади скобата от устата на Фарад. — Желаете ли да споделите нещо?

— Ще подпиша! — извика задъхан Фарад и по едната му буза се търкулна сълза. — Бог да ми е на помощ, ще подпиша!

— И ще посочите двама съучастници?

— Каквото поискате… моля… каквото поискате.

— Отлично — каза Глокта и проследи драскането на писалката по хартията. — Кой е следващият?

Чу бравата да изтраква зад гърба му. Начумерен, извърна глава, готов да се разкрещи на наглия натрапник.

— Ваше Високопреосвещенство — прошепна Глокта, като не можа да скрие учудването си. С болезнена гримаса понечи да се изправи.

— Не ставай, нямам цял ден на разположение. — Глокта застина във възможно най-неудобната поза между седналото и стоящото положение, после тромаво се свлече обратно на стола. Сълт влезе с грациозната си походка, следван от трима огромни практици. — Можеш да кажеш на това недоразумение на природата да излезе.

Очите на Фрост изгледаха през присвити клепачи новодошлите практици, после прескочиха към архилектора.

— Разбира се. Практик Фрост — каза припряно Глокта. — Можеш да отведеш затворника.

Албиносът отключи оковите на Фарад, сграбчи го за яката и го вдигна от стола. Повлече го след себе си към страничната врата, изтегли със свободната си ръка резето и изгледа свирепо Сълт през рамо. Архилекторът отвърна на погледа му, след това Фрост затръшна вратата след себе си.

Негово високопреосвещенство приседна плавно на стола срещу Глокта. Със сигурност още топъл от потния задник на смелия, съвестен господин Фарад. С небрежен жест на едната си, облечена в снежнобяла ръкавица, ръка измете от масата няколко зъба и те изтракаха на пода. Ако бяха трохи хляб, със сигурност щеше да вложи повече емоция.