Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

— В Агрионт тече невиждана конспирация. Имаме ли напредък с изобличаването й?

— Разпитах повечето от затворниците от кантикски произход и измъкнах огромен брой самопризнания, мисля, че това ще е…

— Не това, малоумник такъв — махна ядосано с ръка Сълт. — Говорех за онова копеле Маровия и неговите марионетки, така наречения Първи магус и така наречения крал.

— Сериозно, дори сега, с гуркулите пред портите? Ваше Високопреосвещенство, предположих, че войната има приоритет пред…

— Нямаш достатъчно мозък, за да предполагаш — прекъсна го ехидно Сълт. — Какви доказателства събра срещу Баяз?

— Първо се натъкнах на нещо, което не трябваше да виждам в Университета, а после замалко да се удавя в собствената си вана. Засега… никакви.

— А по въпроса с потеклото на крал Джизал I?

— Тази улица също се оказа… със задънен край. Или по-скоро, водеше право към смъртта ми, ако господарите ми от „Валинт и Балк“ узнаеха, че продължавам да вървя по нея. А те знаят всичко.

Устните на Сълт се изкривиха от яд.

— В такъв случай с какво се занимаваш напоследък?

— През последните три дни бях зает да изтръгвам безсмислени самопризнания от устите на невинни мъже, само и само да изглежда, че вършим нещо смислено. Кога точно се очакваше от мен да намеря време да свалям властта? Бях ангажиран с издирването и разпитите на гуркулски шпиони…

— Защо в последно време получавам от теб само извинения? Започвам да се чудя, след като ефективността ти е спаднала така рязко, как успя да задържиш Дагоска в продължение на толкова време? Трябва да са ти били нужни огромни средства, за да стегнеш и организираш защитата на града.

Глокта трябваше да вложи всички сили и воля, за да спре треперещото си око да не изхвръкне от главата му. Кротко, кротко, тресящо се желе такова, иначе и с двама ни е свършено.

— Гилдията на търговците на подправки нямаше избор, освен да се съгласи с настоятелните ми убеждения, че след като оцеляването им е заложено на карта, ще трябва да внесат по-сериозен принос в защитата на града.

— Колко нетипично щедро от тяхна страна. И сега като се замислям, имам чувството, че в цялата работа с Дагоска има нещо гнило. Всъщност доста се учудих от това, как скрито-покрито се отърва от магистър Айдър, вместо да ми я изпратиш в Палатата на въпросите.

— Нещата отиват от зле към по-зле. Просто неточна преценка от моя страна, Ваше Високопреосвещенство. Реших, че така ще ви спестя усилията…

— Отърваването от предатели на короната никога не ми е било проблем. Знаеш го. — Около хладните сини очи на архилектора се образуваха гневни бръчки. — Възможно ли е след всичко, през което минахме заедно, да ме смяташ за глупак?

— В никакъв случай, Ваше Високопреосвещенство. — Гласът на Глокта излезе неубедително дрезгаво от стегнатото му гърло. Глупак, не. Просто побъркан мегаломан. Той знае. Знае, че не съм покорният, верен до гроб роб, какъвто се очаква да бъда. Въпросът е колко точно знае? И от кого го е чул?

— Възложих ти непосилна задача и следователно правото на свобода на действията. Но това ти право стига само дотам, докато получавам резултати. Започва да ми омръзва да те ръчкам за всяко нещо, което искам да свършиш. Ако не разрешиш проблемите с новия ни крал до две седмици, ще накарам началник Гойл да изтръгне отговорите за Дагоска. Ако трябва, ще ги изтръгне от собственото ти недъгаво тяло. Ясно ли се изразих?

Кристално ясно, като висеринско стъкло. Две седмици да се сдобия с отговорите, иначе… частите от накълцано човешко тяло са открити при доковете. Но ако опитам дори да задам въпросите, от „Валинт и Балк“ ще информират Негово високопреосвещенство за сделката ни и тогава… подуто от солената вода, ужасяващо обезобразено, неподлежащо на разпознаване. Дотук с горкия началник Глокта. Такъв симпатичен, обичан от всички човек, но с толкова лош късмет. А сега накъде?

— Разбирам, Ваше Високопреосвещенство.

— В такъв случай какво правиш още тук?

Арди Уест сама отвори вратата и застана на прага с наполовина пълна чаша вино в ръка.

— Ха! Началник Глокта, каква приятна изненада. Заповядай, влез!

— Звучиш така, все едно наистина се радваш да ме видиш. Рядко срещана реакция на появата ми.

— Ами то си е така. — Тя отстъпи грациозно, за да го пропусне покрай себе си. — Колко са щастливките като мен, които имат мъчител за наставник? Да знаеш, нищо не окуражава повече ухажорите.