Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

Кралят на северняците го зяпна с ококорени очи.

— Само себе си да виня, така ли? Мен? Колко бързо забравяме миналото! — Той сграбчи огърлицата си и я раздруса към Логън. — Мислиш, че съм искал това ли? Мислиш ли, че съм го искал? Исках само още едно парче земя, с което да храня хората си, исках само големите кланове да спрат да ме притискат отвсякъде. Исках само да спечеля няколко победи, с които да се гордея, и да оставя на синовете си малко повече от онова, което получих от баща си. — Надвеси се над парапета и ръцете му стиснаха камъка. — Кой непрекъснато напираше за още? Кой не ме остави да спра? Кой тръпнеше в очакване да вкуси кръв, а веднъж вкусил я, се опияни от нея, побърка се от нея и никога не й се насити? — Пръстът му се стрелна надолу. — Кой мислиш, ако не Кървавия девет?

— Не беше така — изръмжа Логън.

Силният смях на Бетод се понесе по вятъра.

— Не беше ли? Аз исках да говоря с Шама Безпощадни, но не, ти трябваше да го убиеш! Аз се опитах да преговарям при Хеонан, но не, ти трябваше да се изкатериш по стената, да уредиш старите си сметки и да започнеш нови кървави вражди! Мир и покой, казваш? Молех те да ме оставиш да уговоря мир с Уфрит, но не, ти трябваше да се биеш с Три дървета! На колене те умолявах, но ти просто трябваше да имаш най-голямото име в целия Север! А после, когато го победи, наруши думата си и го остави да живее, сякаш нямаше по-важно нещо на света от проклетата ти гордост!

— Не беше така — каза Логън.

— Няма човек в Севера, който да не знае истината. Мир, покой? Ха! Ами Гърмящия, а? Бях готов да му върна сина срещу откуп и всички щяхме да си тръгнем доволни, но не! Какво ми каза тогава? По-лесно е да спреш водите на Уайтфлоу, отколкото Кървавия девет! И после на всяка цена трябваше да побиеш главата му на знамето ми, за да я видят всички и кървавите вражди край да нямат! Всеки път, когато се опитвах да те спра, ти ме теглеше все по-навътре, все по-дълбоко и все по-дълбоко затъвах в блатото! Докато накрая нямаше вече спиране! Докато не стигнахме дотам, че или убиваш, или те убиват! Докато нямах друг изход, освен да подчиня целия Север! Ти ме направи крал, Деветопръсти! Даде ли ми друг шанс?

— Не беше така — прошепна Логън. Но сега вече знаеше, че всъщност беше точно така.

— Ако от това ти става по-леко, давай, кажи си, че аз съм причината за всичките ти беди! Повтаряй си, че аз съм безмилостен, кръвожаден, безпощаден убиец, но се замисли от кого съм научил всичко това. Имах най-добрия учител! Щом така искаш, преструвай се на добряк, на човек без избор, но и за двамата не е тайна точно какъв си. Мир, покой? Ти никога няма да намериш покой, Кървави девет. Ти си изтъкан от смърт!

Логън искаше да отрича, но това щяха да са просто още лъжи. Бетод наистина го познаваше добре. Бетод наистина го разбираше. По-добре от всеки друг. Най-големият му враг и същевременно най-добрият му приятел.

— Защо тогава не ме уби, когато имаше възможността?

Кралят на северняците сбърчи чело, сякаш не разбра въпроса. После започна да се смее. Заливаше се от смях.

— Не знаеш ли защо? Стоеше точно до него и пак не си разбрал, така ли? Нищо не си научил от мен, Деветопръсти! След толкова години, пак си оставил течението да те носи накъдето си поиска!

— Какво искаш да кажеш? — озъби се Логън.

— Баяз!

— Баяз? Какво за него?

— Бях готов да ти сложа кървавия кръст и да изхвърля трупа ти в някое блато заедно с тези на нещастниците от групата ти. Но тогава се появи онзи дърт лъжец!

— И?

— Бях му длъжник, а той искаше да те пусна да си вървиш. Онзи дърт копелдак, дето си вре носа навсякъде, ти отърва кожата тогава!

— Защо? — извика Логън, напълно озадачен и ядосан, че е последният, който научава за това.

Бетод се изкиска от стената.

— Знам ли, може би не пълзях достатъчно ниско в краката му. Ти си този, когото той отърва, ти го питай защо, ако доживееш да го сториш. Но аз не съм убеден, че ще можеш. Приемам предизвикателството ти! Утре. Тук. По изгрев-слънце. — Бетод потри длани. — Един срещу един, със съдбата на Севера заложена на карта! Точно като едно време, а, Логън? Точно като в доброто старо време? В Слънчевите долини от миналото. Ще хвърлим още веднъж зара двамата с теб, а? — Отдръпна се бавно от парапета. — Но някои неща са се променили. Сега имам друг първенец! Ако съм на твое място, довечера ще се сбогувам с всички и ще се приготвя за пръстта! В края на краищата… как точно го казваше навремето…? — Смехът му бавно заглъхна. — Човек трябва да е реалист за тези неща!