Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

— Хубаво парче месо — каза Мрачния.

Топлината на огъня и едно хубаво парче месо бяха от нещата, за които си струва да си благодарен, а имаше времена, в които Кучето не беше имал и една малка част от това, но кървавите капки, които се стичаха от голямото парче шилешко, караха стомаха му да се обръща. Напомняха му за кръвта на Шама Безпощадни, когато Логън го разсече на две с меча си. Толкова години бяха минали оттогава, но споменът беше още жив в съзнанието му, сякаш всичко бе станало едва вчера. Чуваше крясъците на мъжете и ударите на щитовете. Надушваше миризмата на застояла пот и прясна кръв по снега.

— Мътните го взели — изсумтя и усети как устата му се пълни със слюнка, сякаш ей сега щеше да повърне. — Как можеш да мислиш за ядене в такъв момент?

Дау се ухили до уши.

— Нашето гладуване с нищо няма да помогне на Деветопръстия. Нищо не може да му помогне. Това е целта на дуела, нали? Всичко зависи само от човека. — Той сръчка с върха на ножа си месото и кръвта покапа в огъня и зацвърча. После седна и се замисли. — Мислиш ли, че ще успее? Наистина? Помниш ли онова изчадие? — Кучето отново изпита частица от онзи вцепеняващ ужас, който го бе сковал в мъглата, и целият потрепери. Надали някога щеше да забрави, нито как онази чудовищна фигура изплува от мрака, нито вида на огромния изрисуван юмрук, който се вдигаше нагоре, нито хрущенето, с който се стоварваше върху гърдите на Три дървета и откъсваше живота му, замах по замах.

— Ако някой може да се справи — изръмжа през зъби, — то това е Логън.

— Хъ — съгласи се Мрачния.

— Така да е, но мислиш ли, че ще успее? Това ми е въпросът. А също, ако не успее, тогава какво? — На този въпрос нямаше отговор. Тогава какво? Като начало Логън щеше да е мъртъв. Край на обсадата на Карлеон. След битката в планините Кучето нямаше достатъчно хора за обсада на нощно гърне, камо ли на града с най-добрите стени в целия Север. Бетод отново ще може да прави каквото си поиска — да търси помощ, нови съюзници, да тръгне отново на война. Няма по-добър от него в измъкването от тежки ситуации.

— Логън може да се справи — прошепна. Стисна юмруци и белегът на ръката му започна да пари от болка. — Трябва да успее.

Една огромна, тежка лапа го плесна по гърба и почти го събори в огъня.

— Мътните го взели, за пръв път виждам такива увесени физиономии! — Кучето направи кисела гримаса. Последното, което можеше да му повдигне духа в момента, бе нахиленият, побъркан планинец с нарамилите тежките му оръжия деца.

Вече беше останал само с две, след като един от синовете му беше умрял във Височините, но той, изглежда, никак не страдаше от загубата. Беше загубил и копието си, счупило се в тялото на един от диваците от отвъд Крина, както разправяше наляво-надясно, така че все още не му се налагаше да носи каквото и да било сам. От битката насам двете му деца почти не бяха проговаряли, поне не в присъствието на Кучето. Вече не се интересуваха от това, колко народ може да избие човек. Явно това, че го бяха видели с очите си, им бе пресушило ентусиазма за войни и битки. И Кучето добре знаеше точно как се чувстваха.

Крамок, от друга страна, нямаше никакъв проблем с доброто настроение.

— А къде се е покрил Деветопръстия? — попита той.

— Седи някъде сам. Винаги така прави преди дуел.

— Мм. — Крамок погали кокалената си огърлица. — Обзалагам се, че говори с луната.

— По-скоро пълни гащите от страх, ако питаш мен.

— Е, стига да приключиш с пълненето на гащите преди боя, лошо няма. — Сега цялото му лице грейна. — Няма по-обичан от луната от Кървавия девет, от мен да го знаете! Никой, в целия Кръг на света. Той има някакъв шанс да победи в един честен бой, той е човекът с най-много шансове срещу това изчадие. Има само един проблем обаче.

— Само един ли?

— Докато проклетата вещица е жива, няма да има честен бой.

Кучето усети как раменете му увисват още повече.

— Какво искаш да кажеш? — попита.

Крамок чукна с пръст една от дървените плочки на огърлицата и тя се завъртя на връвта.

— Аз нещо не я виждам как ще допусне Бетод да загуби този дуел, прав ли съм? Такава хитра вещица като нея? Всякакви магии може да забърка тя. Всякакви проклятия и заклинания може да използва. Има много начини проклетата кучка да повлияе на боя, все едно и без нея става дума за равни шансове.

— Ъ?

— Мисълта ми е, че някой трябва да я спре.

Досега Кучето не мислеше, че човек може да увеси по-ниско нос. Сега вече знаеше, че е възможно.