Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

Първия магус беше забол сериозен поглед в масата.

— Ако обичате, маршал Варуз, доклад за обстановката.

— Положението ни, честно казано, е доста тежко. Адуа е в пълен хаос. Сигурно една трета от жителите му вече са избягали от града. Блокадата на гуркулите се отразява с недостиг на храна по пазарите. В сила е вечерен час, но много хора се възползват от положението и грабят, крадат и безчинстват, докато властта е ангажирана с друго.

Маровия поклати бавно глава и дългата му сива брада се полюшна пред гърдите му.

— А с наближаване на гуркулите можем да очакваме единствено влошаване на ситуацията — каза той.

— И те приближават — продължи Варуз, — с по няколко мили дневно. Правим, каквото можем, да ги затрудняваме по пътя им, но с толкова ограничени ресурси… до седмица може да са вече пред портите на града.

Последваха изненадани възклицания, прошепнати проклятия и нервни погледи.

— Толкова скоро? — гласът на Джизал леко потрепери.

— Боя се, че да, Ваше Величество.

— Каква е числеността на гуркулите? — попита Маровия.

— Сведенията ни са неточни, но по последни данни… — Варуз пое дълбоко въздух през стиснати зъби, — изглежда, наброяват минимум петдесет хиляди.

Разнесоха се нови възклицания, едно от които от гърлото на Джизал.

— Толкова много? — промърмори Халек.

— И продължават да пристигат с хиляди при Келн — добави адмирал Рютзър и допълнително нагнети обстановката. — Най-добрите ни кораби са на път да приберат армията от Севера и за момента сме напълно безсилни да ги спрем.

Джизал облиза нервно устни. Белите стени сякаш пълзяха навътре в стаята.

— Какво е положението с войската?

Варуз и Рютзър се спогледаха.

— Разполагаме с два полка от Кралската гвардия, един пехотен и един кавалерийски, общо около шест хиляди мъже. Сивата стража, на която е поверена охраната на Агрионт, наброява още четири хиляди. Имаме и елитните части на рицарите вестители и рицарите от дворцовата стража — още петстотин. В допълнение имаме армейски готвачи, коняри, ковачи и така нататък, които при извънредно положение могат да бъдат въоръжени…

— Мисля, че положението е такова — подхвърли Баяз.

— … може би още няколко хиляди. Градската стража може да е от полза, но това далеч не е професионална армия.

— Ами аристокрацията? — попита Маровия. — Тяхната помощ?

— Някои от лордовете изпратиха хора — отвърна мрачно Варуз. — Други само извинения. Повечето… не си направиха и този труд.

— Залагат на сигурното — поклати глава Хоф. — Брок е разгласил, че за онези, които застанат до него, ще има гуркулско злато, а за онези, които застанат до нас — гуркулска справедливост.

— Винаги така става — намеси се жално Торликорм. — Местните лордове се интересуват само от собственото си благосъстояние!

— В такъв случай трябва да отворим оръжейниците — каза Баяз — и да не се скъпим със съдържанието им. Трябва да въоръжим всеки гражданин, способен да държи оръжие. Ще въоръжим работническите гилдии, занаятчийските също, дори просяците в канавките трябва да са готови за битка.

Това добре, реши Джизал, въпреки че той лично бе леко скептично настроен към това, да повери живота си на войска от просяци.

— Кога можем да очакваме лорд-маршал Уест с армията?

— Ако е получил заповедта вчера, ще мине най-малко месец, докато акостира и дойде на помощ.

— Което значи, че трябва да сме готови за няколкоседмична обсада — промърмори Хоф и поклати глава. Наведе се към Джизал и заговори тихо, сякаш бяха малки деца, споделящи съкровени тайни. — Ваше Величество, може би ще е благоразумно от ваша страна да напуснете столицата заедно с Висшия си съвет. Да установите управлението на страната на север, далеч от пътя на настъпление на гуркулската армия. Оттам ще можете да ръководите отбраната при по-голяма сигурност. В Холсторм например, или…

— В никакъв случай — намеси се остро Баяз.

Джизал не можеше да отрече, че идеята криеше известни преимущества. Всъщност в момента остров Шабулян му изглеждаше още по-подходящо място за преместване на управлението, но Баяз беше прав. Харод Велики нямаше дори да се замисли за отстъпление и сега за съжаление Джизал също не можеше да си позволи такова.

— Ще се бием с гуркулите тук — каза той.

— Просто предложение, Ваше Величество — промърмори Хоф, — от чисто благоразумие, нищо повече…

— В какво състояние е защитата на града — прекъсна го Баяз.

— По същество разполагаме с три концентрични защитни линии. Агрионт, естествено, е последният ни бастион.