Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

— Признателен съм ви за това, че се отзовахте така бързо.

— Тонът на бележката ви не подсказваше, че забавянето от моя страна би било уместно — изсумтя Глокта. Примижа, вдигна с две ръце крака си и стовари мръсния си ботуш на съседния стол. — А сега се надявам да ми върнете услугата, като минете направо по същество. Ужасно съм зает. Чака ме куп работа, унищожаването на магуси, сваляне на крале от престола, а ако се проваля с кое да е от двете, имам уговорен час за прерязване на гърлото и хвърляне на трупа ми в морето.

Лицето на Мотис дори не потрепна.

— За пореден път до знанието ми достигна, че началниците ми не са доволни от посоката, в която поема разследването ви.

— Сериозно? Очевидно началниците ви са хора с дълбоки джобове и никакво търпение. С какво успях този път да засегна деликатните им души?

— С разследването си на потеклото на новия ни крал, Негово кралско величество Джизал I. — Глокта усети как едното му око потреперва и го притисна с ръка, като едновременно с това пое дълбоко въздух през притиснати във венците зъби. — И в частност, с въпросите ви относно лицето Карми дан Рот, обстоятелствата около нейната преждевременна смърт, както и близостта й с предишния ни крал, Гуслав V. Това достатъчно по същество ли беше?

— Повече, отколкото би ми се искало, щом питаш. Това разследване бе предприето съвсем наскоро. Учудвам се, че началниците ви са така добре информирани. Те откъде получават сведенията си, от кристално кълбо или от вълшебно огледало? Или по-вероятно от някой бъбривец в Палатата на въпросите? Или дори от някой още по-близо до мен?

Мотис въздъхна, или по-скоро, позволи си едно доловимо за околните издишване.

— Казах ви и преди, приемете, че началниците ми знаят всичко. Ще се убедите, че не преувеличавам, особено ако решите да опитате да ги заблудите. Най-горещо ви препоръчвам да не предприемате подобни действия.

— Уверявам ви — промърмори Глокта през стиснати устни, — че аз лично нямам никакъв интерес към произхода на краля, но Негово високопреосвещенство настоява да получи информация по въпроса и с нетърпение очаква доклад за напредъка ми с разследването. Какво според вас да му кажа?

Мотис го погледна с изпълнени с разбиране очи. С цялото разбиране, което един камък проявява към друг.

— За моите началници е все едно какво ще му кажете, стига да се подчините на волята им. Разбирам, че така се поставяте в трудно положение, но честно казано, началник, не виждам друг изход, освен да се подчините. Естествено, винаги можете да изберете възможността да запознаете архилектора с цялата история на взаимоотношенията си с нас. Да му разкажете за подаръка, който получихте от началниците ми, за условията, при които ви бе предложен, както и за услугите, които вече ни предоставихте в замяна. Може пък Негово високопреосвещенство да се окаже по-снизходителен към раздвоението на лоялността на служителите си, отколкото изглежда.

— Хм — изсумтя Глокта. Ако не знаех що за човек си, почти бих го приел като шега. И двамата знаем, че снизходителността на Негово високопреосвещенство е почти толкова голяма, колкото тази на някой скорпион.

— Или можете просто да се придържате към уговорката ни и да уважите искането на началниците ми.

— Когато подписах проклетата разписка, те поискаха услуги. А сега предявяват искания? Ще има ли край някога?

— Не е моя работа да отговарям на този въпрос, началник. Както не е ваша да питате. — Погледът му прескочи за секунда към вратата. Наведе се над писалището и понижи глас: — Но ако личното ми мнение е от значение за вас… не, няма да има. Началниците ми са платили. А те винаги получават онова, за което са платили. Винаги.

Глокта преглътна мъчително. Както изглежда, в моя случай са си платили за безпрекословното ми подчинение. Естествено, по принцип това не би било проблем. Склонен съм на послушание колкото всеки друг, ако не и повече. Проблемът е, че Негово високопреосвещенство изисква същото. Двама вездесъщи и безмилостни господари, изправени един срещу друг. Единият е в повече. В този ред на мисли май и двамата са ми в повече. Но както бе така добър да ме уведоми Мотис, нямам избор. Свали ботуша си от стола и той остави кална черта по кожената тапицерия. Размърда се, не без известно усилие, и се впусна в дългата процедура по ставане от стола.

— Има ли нещо друго, или за началниците ви ще е достатъчно просто да се опълча на най-влиятелния човек в Съюза?