Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

С периферното си зрение видя един щит да отскача нагоре. Ръбът го улучи под брадичката, изметна назад главата му и пред очите му избиха ослепителни светлини. Преди да разбере какво става, усети как краката му отмаляват и как се свлича надолу. Озова се в калта, задавен и кашлящ между краката на биещите се.

Започна да пълзи, без дори да знае накъде. Пръстите му драпаха в калта, плюеше кръв, а наоколо му шляпаха ботуши. Тъмна, страшна гора от мърдащи крака, огласяна от яростни викове и отчаяни писъци. Ритаха го, стъпваха отгоре му, блъскаха всяка част от тялото му. Опита да се надигне, но един ботуш в устата го върна обратно в калта. Превъртя се по корем и видя брадатата физиономия на мъж. Нямаше как да знае от кои беше. И онзи също се опитваше да стане. Очите им се срещнаха за миг, после едно копие се заби в гърба на войника, веднъж, два пъти, три пъти. От устата на брадатия бликна кръв и тялото му се отпусна безжизнено на земята. Тогава Логън видя другите тела наоколо. Едни лежаха по очи, други на една или друга страна, някои още мърдаха или просто потрепваха, ръмжаха от болка, а краката на биещите се ги подритваха като парцалени кукли по осеяната с изпуснати и изпотрошени оръжия и щитове земя.

Един ботуш премаза пръстите на едната му ръка и Логън изпищя. Напипа ножа на колана си, стисна окървавени зъби и започна да кълца крака. Нещо го тресна в главата и той отново се озова по очи.

Всичко пред очите му се превърна в едно размазано петно от болка, приглушен шум и яростно мачкащи крака. Не знаеше накъде е обърнат, нито дори накъде е долу и накъде горе. Пресъхналата му уста се изпълни с металически вкус. Очите му бяха пълни с кръв и кал, главата му бучеше, всеки момент щеше да повърне.

Ще се върне обратно в Севера и ще си отмъсти. Къде му беше умът?

Някой изкрещя, пронизан от къса стрела на арбалет, но Кучето нямаше време да се тревожи и за него.

Пешаците на Белобрадия бяха на стената, точно под кулата, а някои от тях се бяха втурнали нагоре по стъпалата. И сега нападаха, или поне дотолкова, доколкото им позволяваше тясното пространство. Кучето пусна лъка и извади меча си, приготви и нож в другата ръка. Хората около него взеха копия и се събраха пред излаза на стъпалата на площадката. Кучето преглътна тежко. Никога не си беше падал много по такива битки, лице в лице, на една ръка разстояние от врага. Ако зависеше от него, щяха да продължат като преди, от почтително разстояние, но онези копелета на стълбите май нямаха такива намерения.

На площадката се завърза някакво странно подобие на битка. Защитниците ръгаха с копията, опитвайки да държат на разстояние пешаците, които от своя страна напираха напред с щитовете и се опитваха да изтласкат Кучето и хората му назад, за да стъпят стабилно отгоре, но през цялото време всеки един внимаваше много да не падне отгоре.

Един не издържа и се понесе с мощен рев и копие напред. Мрачния го прониза със стрела в лицето от не повече от крачка-две разстояние. Онзи се олюля назад, с щръкнали от устата му пера и изскочил от тила му връх на стрела, преви се на две и Кучето го просна с мощен удар на меча си в главата му.

Един чорлав здравеняк с червена коса скочи към площадката, като размахваше тежка секира и крещеше като обезумял. Избягна първото насочено към него копие, свали стрелеца на другия му край със здрав удар на секирата и кръвта на нещастника опръска скалата. После се засили напред и всички се отдръпнаха от пътя му.

Разтреперан, Кучето отстъпи, престори се на изплашен и отскочи вляво от острието на секирата, което мина на косъм от главата му. Червенокосият явно беше изморен от катеренето по стената, а после и по стълбите до площадката на кулата, защото залитна, понесен от тежестта на тежкото острие. Дълъг път нагоре, още повече, ако там не те чака нищо друго освен собствената ти смърт. Кучето го ритна с всичка сила отстрани в крака и коляното му се огъна. Здравенякът залитна на самия ръб на стълбите. Кучето замахна с меча, посече го през гърба и това му бе достатъчно, за да полети надолу. Докато падаше, червенокосият изпусна секирата и не спря да крещи.

Кучето долови движение, обърна се точно навреме, за да види друг от пешаците, който го връхлиташе отстрани. Извъртя се и блокира първия удар на меча му, после застина с широко отворена уста, когато вторият го посече през ръката. Чу как острието му изтрака на земята, изпуснато от отмалелите пръсти. Отскочи от пътя на третия замах, но тогава се спъна и падна по гръб. Онзи скочи след него и вдигна меча, да го довърши, но направи само крачка, преди Мрачния да се появи изневиделица и да сграбчи вдигнатите му ръце. Стисна ги здраво и ги задържа във въздуха. Кучето скочи на крака, стисна със здравата си ръка дръжката на ножа си и го заби в гърдите на войника. Тримата останаха вкопчени един в друг, застинали като статуи насред цялата тази лудост, докато онзи не издъхна. Кучето извади ножа си от тялото му и Мрачния го пусна да падне.