Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

— Добре, момчета! Целете се високо, за да падат отгоре им.

Първият залп от стрели полетя със съскане от кулата, издигна се високо и се стовари върху стегнатите редици. Войниците вдигнаха щитовете, за да ги посрещнат и стрелите зачаткаха по боядисаното дърво, отскочиха от шлемове и ризници. Няколко попаднаха право в целта и от редиците се разнесоха викове. Появиха се няколко дупки, но веднага бяха попълнени и редиците продължиха невъзмутимо към стената.

Кучето погледна към бъчвите със стрели. Бяха останали около една четвърт от първоначалното количество, повечето вече извадени по веднъж от труповете.

— Сега по-внимателно! Избирайте целите, момчета!

— Хъ — каза Мрачния и посочи надолу. Пред рова на Бетод изтичаха солидна група войници, с дебели кожени нагръдници и метални шлемове. Подредиха се в няколко стегнати редици, коленичиха и приготвиха оръжията си. Бяха арбалети, като тези, които използваха в армията на Съюза.

— Всички долу! — изкрещя Кучето.

Коварните малки лъкове изтракаха и изплюха облак от къси стрели. Повечето мъже на кулата приклекнаха зад парапета, но един оптимист, който се беше надвесил над него, отнесе една стрела в устата. Изправи се, олюля се и тихомълком се преметна през парапета. Друг беше пронизан в гърдите. Изхриптя и дъхът му засвири, все едно дишаше през тръба.

— Така значи! Върнете им поздрава! — Всички се изправиха, тетивите избръмчаха и стрелите им засипаха стрелците на Бетод. Техните лъкове може и да нямаха силата на арбалетите, но с височината в тяхна полза стрелите им бяха достатъчно коварни. Пък и онези нямаше зад какво да се скрият. Много от първата редица паднаха и запълзяха на страни. Разнесоха се писъци и викове, но втората редица невъзмутимо пристъпи напред, коленичи и се прицели към кулата.

Нов залп от къси стрели изсвистя над кулата и момчетата наклякаха и се снишиха зад парапета. Една от стрелите свирна покрай ухото на Кучето и отскочи от скалата зад гърба му. Истински късмет, че не го прободе. Но някои от хората му не извадиха неговия късмет. Един от мъжете лежеше по гръб с две щръкнали от гърдите му стрели и не спираше да шепти: „Мамка му, мамка му!“

— Копелета!

— Дайте им да разберат!

Стрелите полетяха безразборно от двете страни. Озъбени от ярост, мъжете се прицелваха, стреляха, крещяха.

— Спокойно! — крещеше Кучето. — Не бързай! — Но никой не го чуваше. С помощта на допълнителната сила от височината и с преимуществото на парапета, зад който можеха да се крият, скоро момчетата му взеха преимущество. Стрелците на Бетод започнаха да отстъпват, някои направо захвърлиха арбалетите си и побягнаха. Скриха се в рова и зарязаха убитите и ранените отпред.

— Хъ — каза Мрачния. Докато двете групи стрелци бяха заети с размяната на стрели, войниците на Бетод бяха стигнали пред портата. Държаха щитове над главите си, за да се предпазят от стрелите и камъните, с които ги обсипваха отгоре планинците. Още преди два-три дни бяха успели да запълнят рова пред стената и сега редиците им се разгънаха пред нея. Облечените с ризници войници сякаш започнаха да подават нещо напред, реши Кучето. И тогава го видя, беше тънък ствол на дърво, скъсен, за да бъде използван като таран. Клоните му бяха окастрени, оставени достатъчно дълги, за да се използват за дръжки при засилването му. Кучето чу първия трясък в жалкото подобие на порта.

— Мамка му — промърмори.

В този момент към стената се понесоха малки групи от леките пешаци — селяни, събрани от полето, зле въоръжени, с лоши или никакви брони, но носеха стълби. Разчитаха изцяло на скорост, за да се доберат до стената. Мнозина от тях паднаха, пронизани от копие, стрела или улучени от камък. Много от стълбите им бяха отблъснати и съборени, но пешаците се оказаха бързи и истински безстрашни, не се отказаха. Не след дълго на стената имаше няколко биещи се групички, а след тях по стълбите напираха още. Биеха се с планинците на Крамок и определено вземаха превес, бяха много повече, а и добре отпочинали.

Разнесе се силен пукот и портата поддаде. Кучето видя последната засилка на тарана, после едната половина от портата падна навътре. Войниците сграбчиха другата половина и я отвориха широко. Камъните продължаваха да валят отгоре им и да отскачат от щитовете над главите им. Първите се втурнаха през портата.

— Мамка му — каза Мрачния.

— Пробиха — прошепна Кучето.

Тежко въоръжените войници на Бетод тръгнаха напред. Краката им стъпкаха падналите разбити врати, ръцете им отместиха назад камъните, с които бе подпряна портата. Ярко боядисаните им щитове се вдигнаха напред, лъснатите оръжия застанаха в готовност. От двете страни на портата пешаците продължаваха да се изсипват на стената и да изтикват все по-назад планинците на Крамок. От кулата войската на Бетод приличаше на придошла река, която всеки момент щеше да отнесе бент. Приливната вълна от ризници натисна стената, намери тясната пролука на портата и нахлу през нея, първоначално на тънка струйка, в следващия момент — като потоп.