Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

Поклащаше се нетърпеливо напред-назад, пристъпяше от крак на крак, пуфтеше, кривеше от болка лице, опитваше се да раздвижи кръвта в съсипаните си крака, да укроти спазмите. Да си го кажем направо, стоенето на едно място толкова дълго време е истинско мъчение.

— Колко време може да продължава една сватба?

Арди повдигна замислено вежда.

— Може би не са успели да се удържат и сега консумират брака си на пода на Камарата на лордовете.

— Колко време може да продължава една консумация на брак тогава?

— Облегни се на мен, ако искаш — каза Арди и му предложи лакътя си.

— Сакатият се подпира на пияния — каза Глокта намръщено. — Ама и ние сме една двойка.

— Падни тогава, щом така искаш. Избий си и останалите зъби. Няма да си го слагам на сърцето.

Може би трябва да приема предложението й, за малко поне. Така де, какво лошо? В този момент се разнесоха първите овации и, скоро подети от все повече гърла, се сляха в ликуващ рев, който заплаши да спука тъпанчетата му. Най-накрая портите на Камарата на лордовете се отвориха бавно и отвътре излязоха хванати под ръка върховните крал и кралица на Съюза.

Дори Глокта не можеше да отрече, че двамата представляваха великолепна двойка. Застанаха пред народа като кралска двойка, излязла от някоя легенда. На гърбовете на ослепително белите им официални одежди имаше еднакви, извезани със златен конец слънца, които проблеснаха на силното слънце, когато двамата се обърнаха да помахат на тълпата. И двамата високи и слаби, с еднакви корони — блестящ златен обръч с огромен диамант отпред. И двамата така млади, така невероятно красиви, в самото начало на преизпълнените си с щастие, богатство и власт животи. Ура! Ура за краля и кралицата! Спаруженото ми черно сърце се пръска от радост!

Глокта се хвана за лакътя на Арди и се облегна на нея. Ухили се с най-противната си гротескна, беззъба усмивка.

— Вярно ли наистина, че нашият крал е по-красив от мен?

— Долна лъжа! — Арди изпъчи гърди и тръсна глава. Изгледа Глокта отвисоко, с пълен с изпепеляващо презрение поглед. — А аз блестя по-ярко от Бижуто на Талинс!

— О, разбира се, скъпа моя, самата истина е. В сравнение с нас, онези двамата са истински просяци!

— Отрепки.

— Недъгави изроди.

Двамата се разхилиха, а през това време кралската двойка се понесе царствено през тълпата, заобиколена от бдителната си охрана от двайсетина рицари от дворцовата стража. На почтително разстояние отзад ги следваха единайсетте възрастни мъже от Висшия съвет и Баяз, облечен в смехотворните си магьоснически одежди и с двойно по-голяма усмивка от самите младоженци.

— Дори не го харесвах кой знае колко — промърмори Арди. — Не, не особено. Значи сме двама.

— Няма нужда да се измъчваш. Прекалено умна си за този празноглавец. Никога нямаше да бъдеш щастлива с него.

Тя пое рязко въздух и въздъхна.

— Със сигурност си прав, но ми беше дошло до гуша, бях така отегчена и толкова самотна. И пияна. — Арди сви рамене. — С него се чувствах сякаш не съм просто нечие бреме. Чувствах се… желана.

А какво те кара да мислиш, че това ме интересува?

— Желана, казваш? Колко хубаво. А сега какво?

Тя наведе натъжено глава и Глокта изпита известно, макар и съвсем нищожно чувство за вина. Но от вината боли само ако нямаш за какво друго да се тревожиш.

— И дума не можеше да става за истинска любов. — Глокта видя как една жила на шията й потрепна, докато преглъщаше. — Но все си мислех, че ако някой ще прави другия на глупак, то това ще съм аз.

— Хм. Колко рядко получаваме онова, което очакваме.

Следвана от придворни и рицари в блестящи доспехи, кралската процесия постепенно изчезваше от поглед. Отдалечаваха се по посока на двореца, следвани от бурните овации на тълпата. Към славното си бъдеще, в което ние, като грозни тайни от миналото, нямаме място.

— А ние оставаме тук — промърмори Арди. — Отритнатите.

— Окаяните останки.

— Гниещата плява.

— На твое място нямаше да се тревожа много — въздъхна Глокта. — Млада си, умна и минаваш за красива.

— Страхотен комплимент, няма що.

— Всичките ти зъби са си на мястото, имаш и два крака. Сериозно превъзходство над някои хора. Със сигурност съвсем скоро ще намериш някой друг идиот от благородническо потекло, когото да вкараш в капана, и всичко ще е наред.

Арди се обърна с гръб към него и увеси рамене. Глокта се досети, че в момента е прехапала долната си устна. Посегна да сложи ръка на рамото й… Същата ръка, която накълца на парченца пръстите на Сеп дан Тюфел, която изтръгна зърната от гърдите на инквизитор Харкър. Която насече на парчета един емисар на гуркулите, а после изгори друг, която изпрати невинни мъже в Англанд, където да изгният в забвение, и така нататък, и така нататък… Глокта дръпна рязко ръката. По-добре да си изплаче очите, отколкото да я докосва тази ръка. Утехата идва от другаде и отива другаде. Загледа се навъсено над главите на хората и остави Арди сама с мъката й.