Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

Двамата стояха неподвижни като статуи, без да откъсват очи от тези на другия. Джизал вдигна едната си ръка с дланта нагоре. Тя протегна своята, но вместо да я сложи в неговата, опря опакото на дланта си в опакото на неговата и я избута нагоре, докато пръстите им не се изравниха и не се изправиха към тавана. Повдигна едва забележимо една вежда. Безмълвно предизвикателство, което нямаше как да бъде забелязано от никой в залата.

Първият протяжен тон се откъсна от струните и се понесе из огромната зала. Двамата започнаха да обикалят бавно един около друг. Златистият ръб на роклята на Терез прошумоля по пода. Брадичката и отново беше вирната непосилно високо и с останали скрити под полите на роклята крака тя сякаш не стъпваше по земята, а се рееше във въздуха над нея. Започнаха да сменят посоките на въртене след всеки пълен кръг и в огледалата на стените редиците от хилядите, изчезващи в далечината, танцуващи двойки се въртяха в пълен синхрон с тях, всичките с корони на главите и в безупречни тоалети в бяло и златисто.

С началото на втория куплет, в мелодията се включиха повече инструменти и Джизал установи, че за пореден път е превъзхождан с класи, повече отколкото от Бремър дан Горст по време на Турнира. В движенията на Терез имаше такава грация и увереност, че можеше да балансира пълна чаша вино на главата си, без да разлее и капка. Темпото се ускори, звукът се засили, мелодията стана по-дръзка, а с тях и движенията на Терез. Сякаш разперените й ръце бяха свързани с музикантите посредством невидими нишки, с които ги контролираха. Джизал опита да я поведе, но тя с лекота се измъкна и го заобиколи. После направи лъжливо завъртане в едната посока и веднага след това се завъртя шеметно в обратната, от което Джизал замалко не падна по задник на пода. Тя започна гъвкаво да избягва неговата посока, да се извърта майсторски встрани от пътя му, така оставяйки го винаги с празно пространство пред себе си.

Темпото се ускори още повече. Потънали в дълбоко съсредоточение, музикантите бясно задърпаха струни и застъргаха с лъкове. Джизал направи вял опит да я настигне, но тя се завъртя шеметно, почти го заслепи с вихрушка от белите поли на роклята си и отново се измъкна. После почти го спъна с почти невидимо движение на крака, отметна рязко глава и ръбът на короната й почти го удари в окото. А през цялото това време знатните гости седяха със затаен дъх и ги гледаха като омагьосани. За момент дори Джизал се почувства като просто още един от смаяните зрители на това представление. Въпреки всичките му усилия, едва успяваше да направи що-годе правилните стъпки, за да не проличи съвсем, че за пореден път е направен за смях.

Когато темпото се успокои и тя отново допря ръка в неговата, все едно беше безценно съкровище. Джизал не знаеше дали това, което усещаше, е по-скоро облекчение или разочарование. Отново опрели ръце, двамата заописваха кръгове, като с всеки следващ се приближаваха все по-близо един до друг. С финалните тонове, Терез се притисна с гръб към гърдите му. Завъртяха се още веднъж и застинаха неподвижно. Носът на Джизал се изпълни с аромата на косата й. Когато заглъхна и последният протяжен тон, тя се отпусна назад и Джизал внимателно я наклони назад. Деликатната й шия се изпъна, главата й увисна надолу и почти докосна пода с фината си корона. Настана пълна тишина.

В следващия миг залата избухна в бурни аплодисменти, но Джизал почти не ги чу. Беше прекалено зает да зяпа жена си. Сега по бузите й беше избила лека руменина, устните й бяха леко раздалечени и разкриваха безупречните й зъби. Овалът на лицето й, нежната шия, изпъната назад, и деликатните ключици в основата й бяха рязко подчертани от падащата отгоре им сянка. Диамантите на огърлицата й искряха. Стегнатите в корсажа на роклята й гърди се надигаха и спускаха от учестеното й дишане, а в цепката на деколтето й се забелязваше бледото проблясване на леко навлажнената й кожа. В този момент Джизал бе готов на всичко да види повече от това деколте. Запримига и задиша учестено.

— Ако обичате, Ваше Величество — промърмори Терез.

— Ъ? О… разбира се. — Той я изправи на крака под нестихващите овации на гостите. — Танцувате… великолепно.

— Ласкаете ме, Ваше Величество — отвърна тя с едва забележима, но все пак усмивка. Той се ухили глуповато насреща й. В рамките на един танц, страхът и объркването му се бяха сменили с истинско вълнение. Бе успял да надзърне под ледената й обвивка и от това, което видя, вече нямаше съмнение, че отвътре кралицата беше пламенна и страстна жена. Беше надзърнал в скритата й страна, която сега нямаше търпение да обследва по-обстойно. Нетърпението му бе така силно, че се наложи да извърне от нея очи, да насочи намръщен поглед към единия ъгъл на залата и да си наложи да мисли за нещо друго. В противен случай рискуваше напрежението, което започваше да усеща в панталоните си, да излезе от контрол и да го изложи пред видните гости.