Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

Като никога, гледката на усмихнатия Баяз се оказа точно това, от което имаше нужда в момента. Хладната усмивка на възрастния магус му подейства по-ефикасно от кофа ледена вода.

Откакто остави Арди сама в претрупана й от мебели всекидневна, за да се донапие, Глокта беше в мрачно настроение. Дори по моите стандарти. Нищо не помага така за повдигане на духа, както компанията на някой още по-злочест от теб. Проблемът обаче е, че след като ги оставиш на собственото им нещастие, твоето те наляга с двойно повече сила.

Лапна още една лъжица гъста супа и се насили да преглътне пресоления буламач. Чудя се, колко ли добре си прекарва в момента крал Джизал? Засипван с хвалебствия, обект на всеобща възхита, тъпче се с отбрана храна в отбрана компания. Хвърли лъжицата в купата. Лявото му око пак затрепери и лицето му се изкриви при поредния спазъм, тръгнал от гърба и завършил в крака. Осем години откакто ме освободиха гуркулите, а все още съм техен затворник и никога няма да престана да бъда. Затворен съм в килия с размерите на собственото ми недъгаво тяло.

Вратата изскърца и Барнам провлачи крак в стаята, за да вдигне масата. Глокта вдигна поглед от изстиналата супа към престарелия си прислужник. Отбрана храна в отбрана компания. Ако сцепените му устни позволяваха, сигурно щеше да се разсмее с глас.

— Свършихте ли, господине?

— Можеш да се обзаложиш. И не само със супата. Не можах да извадя от задника си начин да се оправим с Баяз и сега, естествено, архилектор Сълт няма да е никак доволен. А докъде може да стигне недоволството му, преди съвсем да изгуби търпение? Но какво да се прави?

Барнам отнесе купата, затвори вратата и остави Глокта насаме с болката. Какво съм направил, за да заслужа това? А какво е направил Лутар? Нима той не е всичко това, което някога бях и аз? Арогантен, суетен егоист? Той по-добър човек ли е от мен? Е, защо тогава животът наказа така сурово мен, а него възнагради така щедро?

Вече знаеше отговора. По същата причина, по която невинният Сеп дан Тюфел, със скъсени пръсти на ръката, гасне в наказателна колония в Англанд. По същата причина, по която лоялният към страната си генерал Висбрук умря в Дагоска, а предателката Карлот дан Айдър се измъкна с живота си. И пак по същата, по коя то гуркулският емисар Тулкис бе заклан като животно пред виещата тълпа за престъпление, което не беше извършил.

Глокта притисна език в един от малкото му останали зъби. Животът е несправедлив.

Джизал крачеше по коридора като насън, но съвсем не кошмарът от сутринта. Главата му се маеше от хвалебствията, възхищението и одобрението на поданиците му. Цялото му тяло гореше от танците, виното, а с всяка следваща секунда все повече от страстно желание. С Терез до себе си, за пръв път от качването му на престола, той се чувстваше като крал. Скъпоценен камък и метал, коприна и везмо, бледа, гладка кожа и всичките те блестяха примамливо на приглушената светлина на свещите. Вечерта се бе превърнала в истинско удоволствие, а нощта предвещаваше нещо много повече. Отдалеч Терез може и да изглеждаше твърда и хладна като скъпоценен камък, но Джизал я бе държал в ръце, той знаеше, че отблизо не е такава.

Двама раболепни лакеи отвориха пред тях огромните врати на кралската спалня и после ги затвориха безшумно зад краля и кралицата на Съюза. Отсрещният край на стаята беше почти изцяло зает от огромното легло. Високите стълбове в четирите му ъгъла завършваха с дълги, разперени ветрилообразно пера, които хвърляха продълговати сенки по позлатения таван. Пищните зелени завеси бяха подканящо разтворени и разкриваха потъналата в потайни и изострящи въображението сенки копринена вътрешност на леглото.

Терез пристъпи напред с наведена глава, докато Джизал бавно превъртя ключа и бравата изтрака приглушено. Когато приближи жена си, усети как дишането му се ускорява. Постави нежно ръка на голото й рамо и усети как мускулите под съвършено гладката й кожа се стягат.

Притеснението й извика усмивка на лицето му, той самият бе леко смутен. Замисли се дали да не й каже нещо, да опита да я успокои, но реши, че нямаше смисъл. И двамата знаеха какво предстоеше. Не знаеше за нея, но той самият нямаше търпение да започне.

Приближи още и плъзна другата си ръка по талията й. Дланта му изсъска по копринената материя на роклята. Докосна с устни голата й шия, после пак и пак. Зарови лице в косата й и пое дълбоко уханието й. Издиша тежко и дъхът му погали шията й. Тя потрепери. Това допълнително го окуражи. Плъзна ръка над рамото й и я спусна бавно към гърдите й. Диамантената й огърлица погъделичка ръката му, докато я плъзна надолу в деколтето й. Притисна се в нея и изпъшка от удоволствие в ухото й, когато подутината в панталоните му се отри приятно в задните й части…