Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

На десетина крачки по-нататък, Тръпката го беше загазил сериозно. Беше притиснат от трима диваци, четвърти тъкмо се прехвърляше през парапета, а всички от хората му бяха заети. Дългокосият северняк примижа при следващия удар с чук по щита си, изпусна секирата си и тя изтрака на земята. На Логън му мина през ума, че за него самия ще е по-добре, ако Тръпката свършеше на стената с размазана глава, но вероятността той да е следващият не беше никак малка.

Затова пое дълбоко въздух и се втурна с рев напред.

Първият от диваците се обърна навреме, за да посрещне острието на меча му с лицето си вместо с тила си. Вторият успя да вдигне щита си, но Логън замахна ниско и острието му отсече единия му крак под коляното. Дивакът изпищя и падна по гръб в локвите, а кръвта му зашуртя във водата. Третият беше огромно копеле, с щръкнала във всички посоки червена коса. Беше успял да свали Тръпката на колене, притиснат в парапета и с безпомощно увиснал щит. От една цепка ни челото му течеше кръв. Червенокосият вдигна чука си да го довърши, но преди да замахне, Логън го наръга в гърба и дългото острие на меча му се заби до дръжката. Никога не заставай лице в лице с човек, ако можеш да го убиеш и в гръб, така казваше бащата на Логън и той се опитваше да спазва този му съвет. Първоначално червенокосият закрещя и се замята бясно, повличайки след себе си стисналия здраво дръжката на меча на Създателя Логън, но накрая се строполи мъртъв.

Логън хвана Тръпката под мишница и го вдигна на крака. Той го изгледа объркано, после погледът му се избистри и видя кой му беше помогнал. Наведе се и грабна лежащата на камъните секира. За момент Логън се замисли дали следващото му действие няма да е да забие острието й дълбоко в черепа му, но Тръпката просто застана до него, с окървавено от раната на челото си лице.

— Зад теб — каза Логън и посочи с кимане над рамото на дългокосия северняк. Тръпката се обърна натам, Логън на другата страна и двамата застанаха с гръб един към друг. Сега около портата имаше три или четири опрени стълби и битката на стената се беше разкъсала на няколко отделни кървави схватки. През парапета започнаха да се прехвърлят още от диваците, с лъснали от дъжда страховити лица и още по-страховити оръжия, крещяха и джавкаха на неразбираемия си език. Втурнаха се към Логън. Зад гърба си той чу сблъсък на метал и ръмженето на Тръпката, но не се обърна да погледне. Сега можеше да се справя единствено с това, което беше пред него. Човек трябва да е реалист за тези неща.

Провлачи тежко крак назад, но изтощението му бе само наполовина престорено. Когато първият го връхлетя, скочи напред и го посече през лицето. Дивакът сграбчи лицето си и отлетя с писък настрани. При следващия си замах Логън залитна и се озова точно пред друг дивак, който го фрасна здраво в гърдите с щита си. При сблъсъка ръбът на щита се заби под брадичката му и той си прехапа езика. Отстъпвайки, се спъна в мъртвото тяло на един от своите, но успя да се задържи на крака и да замахне напосоки с меча. Острието му профуча в празното пространство и инерцията му го повлече след себе си. В следващия момент усети нещо да се забива в крака му. Простена, загуби равновесие и заподскача на един крак, размахвайки меча около себе си. Забеляза някакво движение, животински кожи с дълъг косъм, замахна натам. Раненият му крак поддаде и той се сблъска с някого. Паднаха на кълбо и Логън фрасна здраво главата си в камъка. Двете тела се превъртяха и Логън се озова отгоре. Осъзна, че крещи и от устата му хвърчи слюнка. Сграбчи сплъстената коса на дивака и блъсна лицето му камъка отдолу, после пак и пак, не спря, докато не усети, че черепът му е омекнал. Провлачи се настрани и чу остър звук от сблъсък на метал в каменната пътека. Звънтенето дойде точно от мястото, където бе само преди секунда. Надигна се на колене, с отпуснат в лепкавата му ръка меч.

Не можа да стане. Дишаше тежко, дъждът се стичаше по лицето му, от косата му капеше вода. Идваха още, а място за бягане — никакво. Кракът го болеше. В ръцете му не бе останала никаква сила. Усещаше главата си странно олекнала, сякаш щеше да полети. Нямаше сила да се бие повече. А идваха още. Най-отпред беше един с дебели кожени ръкавици, стиснали дръжката на тежък чук, чиято покрита с шипове глава лъщеше от кръв. Имаше вид на нещо, разбило не една глава, и Логън осъзна, че следващата ще е неговата. И така Бетод най-после щеше да победи.

Усети остър спазъм в стомаха си, сякаш в него се отваря голяма празнина. Мускулите на ръцете му се стегнаха, пръстите му стиснаха до болка дръжката на меча и кокалчетата му изпукаха.