Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

— Ако не се оправим с тези тримата, ще разкъртят портата! — изкрещя пресипнало Кучето.

— Хъ — кимна Мрачния и от гъстата четина на главата му пръснаха капки.

След солидна доза викане, Тъл, Мрачния и Кучето най-накрая строиха шейсетте стрелци пред мокрия парапет. Шейсетте мокри лъка се наведоха като един, тетивите изскърцаха и изтеглиха назад стрелите, насочени към портата. Шейсет намръщени, вир-вода мъже се прицелиха в целта.

— Готови, пускай!

Стрелите полетяха почти едновременно. Пороят заглуши напълно бръмченето на тетивите. Стрелите се спуснаха надолу, отскочиха от мократа стена, забиха се в омекналото дърво на портата и щръкнаха от земята, на мястото, където доскоро бе ровът, преди онези да го затрупат с камари пръст. За точност и дума не можеше да става, но това бяха много стрели. Когато не можеш да разчиташ на прецизна стрелба, масираната върши почти същата работа. Дивакът отдясно изпусна секирата. От гърдите му стърчаха три стрели, а от крака му — една. Онзи отляво се хлъзна настрана и падна, после побягна със стрела в рамото. Третият, с железния лост, се срина на колене и замаха с ръце към стрелата в кръста му.

— Така! Добре! — извика Кучето. Никой от останалите долу не хукна да се пробва отново на портата, което го обнадежди. Все още имаше много, които опитваха по стълбите, но с тях беше по-трудно да се справи от кулата. В това време като нищо можеха да улучат някое от момчетата на стената. Кучето изскърца със зъби и пусна наслуки една стрела в мелето пред стената. Нищо не можеха да направят повече. Стената беше работа на Тръпката, на Дау и на Червената шапка. Стената беше работа на Логън.

Разнесе се трясък и все едно небето се срина. Целият свят блесна в ярка светлина, образите започнаха да се местят бавно пред очите му, всички звуци станаха далечно ехо. Логън пристъпи, залитайки в този измислен свят, олюля се, понечи да падне и се вкопчи в стената, която също се люлееше. Опита се да разбере какво ставаше, но не стигна до никъде.

Двама мъже се бореха за едно копие. Стискаха дръжката и дърпаха, въртяха се, а Логън не можа да си спомни защо. Мъж с дълга коса забавено пое с щита си мощен, плавен удар от боздуган. Няколко трески отскочиха нагоре и се завъртяха мудно във въздуха. Оголил зъби, дългокосият описа широка дъга със секира, посече краката на някакъв дивак и ударът явно беше много силен, защото краката на дивака се отлепиха от земята и той се преметна във въздуха. Навсякъде имаше хора, мокри, побеснели, омазани с кал и кръв. Битка? На чия страна е той?

Усети как нещо топло се стече в едното му око, докосна го. Загледа се намръщено как дъждът отмива порозовелите върхове на пръстите му. Кръв. Удари ли го някой по главата? Или просто сънува? Далечен спомен може би.

Обърна се рязко, точно преди боздуганът да се спусне и разцепи черепа му като яйце. Сграбчи за китките някакъв рошав гадняр. Изведнъж светът отново се забърза, изпълни се с шум, а главата му затуптя от болка. Залитна заднишком към парапета, почти опрял лице в онова на рошавия — мръсно, брадясало и изкривено от ярост.

Пусна едната си ръка и заопипва колана си за нож. Не напипа нищо. Цялото това време, прекарано в точене на всички тези остриета, а сега, като му потрябва едно — нищо подръка. Тогава си спомни. Ножът от тази страна на колана сега беше дълбоко забит в тялото на грозника, който лежеше в калта някъде под стената. Трескаво заопипва от другата страна на колана си. Засега успяваше да държи боздугана над главата на дивака, но вече започваше да губи тази битка, все пак използваше само една ръка. Усети как бавно бива притиснат към парапета, с изкривен назад гръб. Тогава пръстите му напипаха дръжката на нож. В същия момент рошавият отскубна боздугана си, замахна отвисоко и нададе силен крясък, примесен с вонящ дъх в лицето му.

Логън го наръга в главата. Острието влезе през едната буза и излезе през другата, като по пътя си отнесе няколко зъба. Викът на рошавия премина в остър писък. Той изпусна боздугана и залитна назад с широко ококорени очи. Логън клекна и измъкна меча си измежду краката на двамата биещи се за копието. Сега видя, че единият беше от техните войници, а другият — дивак от отвъд Крина. Изчака дивакът да приближи и го посече през задната страна на едното бедро. Онзи се сгромоляса с писък на земята, готов да бъде довършен от противника си.

През това време рошавият кървеше обилно от лицето, а едната му ръка дърпаше дръжката на ножа, в опит да го извади от бузите си. Мечът на Създателя остави дълга, кървава цепка през кожите на гърдите му и онзи падна на колене. Следващият замах разцепи черепа му на две.